Пътят към София

- Да ти приготвя тогава и за ядене - попита жена му.

- Чакай! - спря я той, разтревожен, че в кухнята тя ще се разговори с баща му или братята му. - Утре, преди да тръгнем... Тескере имам да вадя, и кой знае още колко ще се въртим, докато намерим някоя каруца за нататък...

На Женда и без това й се спеше. Но тя се извърна към мъжа си, учудена от настойчивостта му.

- Ама аз и сега мога - рече тя.

- Не, не... Стой си тука!.. Да си лягаме, а, булка? - прибави той по-меко, с разнежена усмивка, която се разля по цялото му черновеждо, хубаво, кривоносо лице.

Тя не каза нищо, не кимна дори, а се върна при шкафа и заразкопчава роклята си. В другия край на стаята той също се събличаше и от време на време очите му се спираха на пълните й рамене, на наедрелите гърди, които се надигаха под ризата, и на тежката плитка, която тя бавно сплиташе. Спираха се и на корема й, който още не личеше, но щеше да проличи - и тая мисъл превръщаше сега страстта му в умиление и нежност... Той се съблече преди нея, приближи иконостаса. "Запази ги... жена ми, сина... другото... Пак да се върна при тях, само това те моля"... - шепнеха беззвучно устните му. Други път той само се кръстеше, но сега се надигна и целуна посребрената десница, с която Богородица беше прегърнала младенеца си.

- Угаси! - рече Женда, когато видя, че мъжът й се обърна и тръгна към леглото.

Той духна лампата и легна. Под тежестта му дървеният креват изскрибуца, а хладните постелки пропъдиха мислите му. Той се зави по-добре, отпусна се. Очите му свикнаха с тъмнината, а и кандилото в ъгъла пръскаше трепетлив зрак. Там се мяркаше силуетът на Женда. Една мисъл в две души, мислеше си той, като я гледаше, че се надига да целуне и тя иконата, и я чакаше да приближи в тъмнината. Тя легна до него, но той провря ръка под врата й и я прегърна. Пръстите му докоснаха меката й гръд, а тя цялата се притисна към него... Не, нямаше го желанието, бягаше страстта. Той чувствуваше туптежа на сърцето й и му се искаше да остане така, неподвижен, без да спи и без да мисли. Вън, в отвода, се отвори вратата на кухнята, чуха се гласове, стъпки - на братята му, които се качваха по стълбата към горния кат; и други стъпки се чуха по-късно, и покашлюването на баща му, този път задавено, уморено; после пак нещо изскърца в нощта, някой приближи, спря се от другата страна на вратата им, сякаш се взираше през процепа и се ослушваше.