Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Ибрахим! — заговори ми той. — Изпей песните, които ти изпях, следвай извивките на музиката и после научи неволниците си! Нямаш нужда да повтарям! Ти вече ги запомни! — и изчезна.
Втурнах се към вратата на харема — бе заключена. И входната врата бе заключена. Запитах слугите накъде е отишъл шейхът.
— Какъв шейх! — възкликнаха те. — За бога, никой не е влизал!
Изведнъж той се появи от някакъв ъгъл, плесна с ръце и рече:
— Не бой се, Абу Исхак! Аз съм Абу Мурра! Тази вечер бях твоят събеседник! — и пак изчезна.
Забързах при Харун ар-Рашид, разказах му за станалото.
— Повтори песента, която си научил от него! — нареди той.
Взех уда и засвирих. Мелодията здраво бе заседнала в душата ми. Запя я и той. Не обичаше да пие, но този път нареди да му донесат вино. Накрая възкликна:
— Защо поне за час не се появи при мене както при тебе!
После ми подари един скъпоценен камък…
Приказка на Ибрахим Абу Исхак Мосулеца за един момък
Разправят, че Абу Исхак разказвал и следната история:
По едно време Бармакидите ме бяха отстранили от двореца. Един ден на портата се почука. Слугата ми съобщи:
— Пред вратата стои един момък и моли да влезе!
Разреших. Влезе момък с болнаво лице и рече:
— От известно време ми се щеше да те срещна!
— Каква ти е нуждата? — запитах.
Той извади триста динара, сложи ги пред мене и каза:
— Моля те, приеми това от мене и ми съчини песен върху един куплет, който ще ти кажа:
— Кажи го! — съгласих се аз и той заговори:
Съчиних мелодия, подобна на стон, изпях му я и той падна в несвяст. Дори ми се стори, че е умрял.
— Повтори я! — каза, щом се свести.
— Боя се да не умреш! — казах.
— Дори и така да е! — настояваше той.
Смилих се и повторих песента. Той изпадна в състояние, по-лошо от първия път. Почти не се съмнявах, че вече е умрял…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Ибрахим Абу Исхак Мосулеца:
Пръсках го по лицето с розова вода, докато дойде на себе си. Бутнах му динарите в ръцете и му казах:
— Вземи си парите и си върви!
— Те не ми трябват! — каза той. — Ще ти дам още толкова, само да потретиш песента!
Съблазни ми се душата от толкова пари и му казах:
— Ще я потретя, но при три условия. Първо — да останеш при мене и да разделиш трапезата ми, за да поукрепнеш; второ — да пиеш от виното ми, за да развеселиш сърцето ми; и, трето — да ми разкажеш историята си!
Всичко стана, както поисках, и той заразказва:
Аз съм от Медина. Веднъж излязох да се поразходя и срещнах неволница, сякаш бе клонка от роса докосната. Дощя ми се да я поискам за жена. Заразпитвах коя е, каква е, но никой не можа да ми каже. Поболях се. Разказах за станалото на един роднина и той ми каза:
— Не бой се! Като се оправи времето, ще изляза с тебе и дано да постигнеш каквото си пожелал!
Дъждовният сезон мина, хората наизлязоха на улицата, излязох и аз с братя и роднини, седнахме на една открита поляна. Точно тогава се появи тя. Наредих на една от неволниците си да поговори с нея как бих могъл да я поискам за жена. Тя отиде и девойката й рекла:
— Кажи му, че ще се омъжа за онзи, който следва правилото:
Не исках да изложа себе си и да опозоря нея, но някой бил видял всичко и съобщил на баща й. Той й забранил да излиза на улицата. А колко се мъчих да я срещна отново! Оплаках се на баща ми. Той събра роднините и отиде при баща й да я сватоса за мене, а той отговорил:
— Ако бе направил това по-рано, щях да отговоря на молбата ти! Но сега за двамата е тръгнала мълва — не искам хората да си помислят, че приказките им са истина и че с това искам да прикрия позора на дъщеря си!…
Стъкмих му аз мелодията — продължил разказа си Абу Исхак. — Разделихме се като приятели. И ето че при едно събиране при Джаафар Бармаки изпях стиховете на момъка. Много ги хареса везирът, изпи чаша вино и каза: