Гайдаря от Хамелин
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Гайдаря от Хамелин». Краткое содержание книги:
Дафни Матюс стоеше права и се възхищаваше на една от античните настолни лампи с абажур от фина слюда.
Ла Моя също беше прав. Притиснал гръб към камината, той не сваляше кървясалите си очи от своя учител и наставник. Шефът на криминалистичната лаборатория седеше на дивана с бира в ръка. Боби Гейнис се бе разположила в края на пейката пред пианото. Яхнала пейката, тя се бе облегнала на двете си ръце, подпрени пред нея. Всички присъстващи се познаваха прекалено добре — сякаш бяха членове на едно семейство.
Болд не хареса нито израженията им, нито тишината, възцарила се в стаята. Беше разкрит! Но от кого? Ла Моя? Дафни?
Изведнъж вдясно от него се появи още един човек, който до този момент явно бе стоял на слънчевата тераса. Лиз го погледна и каза:
— Това е интервенция от наша страна.
В този момент пред очите на Болд премина познатият му видеофилм — но не на собствения му живот, а филмът, запечатил образа на малката Сара: умоляващите очички, изплашеното гласче, което го зовеше: „Тати!“. Не тези хора молеше тя за помощ, а него, нейния баща. Болд не желаеше тази интервенция… каквото и да означаваше това, по дяволите! Той не беше алкохолик — беше ченге, което отчаяно искаше да си върне дъщерята.
Лиз заговори отново.
— Не можеш сам да се справиш с това, любими. Без значение колко отчаяно го желаеш, а Господ ми е свидетел, че те обичам неизразимо много заради това… — Тя вече плачеше. — Не можеш. Ние не можем. Двамата с теб взехме решение да я спасим. Това тук са най-близките ни приятели. Те могат да ни помогнат.
— Лиз! — възропта той.
— Ако сме предпазливи… — намеси се Дафни, но той я прекъсна веднага.
— Никой не те е молил за помощ! — разкрещя се Болд. Цялото му тяло пламна от ужас. Лиз бе убила детето им… — … нито пък теб, нито теб… — Той огледа останалите присъстващи.
— Твоята съпруга ме помоли — възрази Дафни, но гласът й беше на приятел, а не на психолог.
— Ти също можеше да ни кажеш — прозвуча сърдитият глас на Ла Моя. — Какво си мислеше, че щях да направя? Да те издам?
Дафни се обади отново.
— В случая не става дума за теб, а за Сара…
— Не ми чети лекции по въпроса. — Обърна се към жена си и горчиво заяви: — Двамата се разбрахме как ще действаме. Никой не биваше да знае за случилото се.
— И никой не знае — изтъкна Дикси със звучния си баритон. — Единствено ние знаем, Лу. Само хората, присъстващи в тази стая. Един човек не прави конспирация. Ти се нуждаеш от нас.
Ла Моя се включи отново:
— Ти искаш да я намериш и ние ще ти помогнем. Искаш да прецакаш специалния отряд? Добре! Но ние ще го направим като по ноти, братко! — Той се усмихна с патентованата си усмивка. Както винаги беше абсолютно уверен в себе си. Чак самонадеян.
Лофгрийн се включи в разговора.
— Ако е необходимо, можем да позабавим или скрием за известно време някои улики.
Боби Гейнис стана от пейката пред пианото.
— Сержант, трябва да се връщам на работа. Наблюдаваме денонощно паркинга по магистралата. Но ти трябва да разбереш едно — ние сме с теб в това изпитание. Всички обичаме малката Сара. Всички обичаме теб. Така че престани да се държиш като неблагодарник и измисли начин да се възползваш от нас. Джон, ти ще ме информираш за развоя на събитията, нали?
— До най-малката подробност.
Гейнис се приближи до Болд, надигна се на пръсти и го целуна по бузата. Никога преди не бе правила това и Болд почувства огромна буца да засяда в гърлото му.
— Сега вече си имаш своя малък таен специален отряд, сержант. Възползвай се от него. — Тя си тръгна и след миг чуха как масивната входна врата се затръшва зад гърба й.
Ла Моя погледна часовника си.
— Разполагаме с около два часа, през които да те информираме за последните открития и да изработим план за действие без отсъствието ни от управлението да събуди нечии подозрения.
— Стоплил съм вода за чай. Има и сандвичи — информира ги Дикси.
— Седни, сержант! — Ла Моя потупа канапето до себе си.
Болд седна, но не до детектива, а до жена си. Няколко минути по-късно започна и същинското обсъждане.