Игра на смърт

Но той вече се бе озовал до нея, устните му покриха нейните, а тя така и не успя да довърши списъка си от домашни потреби, които щяха да са им нужни за новия им съвместен живот.

След като Реми плати сметката, те вплетоха ръце и безцелно тръгнаха по ясно очертаната планинска пътека към вилата.

Всичко се случи без никакви разговори, без всякакви задръжки, без суетене. Тя не оказа съпротива, по-скоро реагира с отзивчивост, по начин, който я остави без дъх и объркана. Отвориха вратата, влязоха в къщата и се зацелуваха. С един крак Реми ритна вратата и я затвори. Когато устните им най-сетне се отделиха, двамата останаха прави за миг, втренчено загледани един в друг. Той докосна леко лицето й и се готвеше да каже нещо, но тя покри устните му с пръсти. Той я придърпа по-близо до себе си и притисна глава във врата й, след което я пусна и й подаде ръка. Ако някога бе вярвала, че може да се справи с всичко, сега Лекси се почувства внезапно зле въоръжена да се справи, с каквото и да е. Тя хвана ръката му и го последва в спалнята.

Не бе очаквала да е така. Имаше усещането, че той е един изгладнял мъж, когато я милваше и вкусваше тялото й от устните до пръстите на краката. Той разгърна ръцете и краката й, за да ги увие пак около врата и гърба си и я накара да се почувства като желан подарък за рождения ден на дете. А когато накрая проникна в нея, той се извини за неумението си да сдържи страстта си. Когато обаче започна отново, от началото на тяхната история, за един кратък миг тя изпита усещането, че е изгубена и се дави в забрава, че е мъртва и умира. Това усещане щеше да запомни завинаги и го знаеше още тогава.