Московска афера [bg]

— Майка ми? Последното нещо, което би искал да направиш, е да шофираш до Украйна с майка ми на задната седалка. Освен това не е нужно да я вземаме веднага. Дори Иван не би наранил една стара жена. — Тя замълча за момент и го изгледа изпитателно. — Наистина ли си ангел господен?

— Приличам ли на ангел?

— Всъщност не. — Елена вдигна поглед към фасадата на сградата. — Наистина ли не знаеш къде са децата ми?

Той поклати глава.

— Излъгах Аркадий. Знам къде са.

— Кажи ми.

— Не още. Ще ти кажа, когато сме в безопасност зад границата.

— Виж! — Тя посочи към сградата. — Светна една лампа. Означава ли това, че го е пуснала в апартамента?

— Вероятно.

Елена погледна мобилния телефон.

— Звънни, по дяволите. Звънни!

— Успокой се, Елена. Три часът сутринта е и един полковник от ФСБ й казва да си събира багажа. Дай й малко време да осъзнае какво се случва.

— Мислиш ли, че ще дойде?

— Ще дойде.

Алон взе телефона от ръката й и попита как е разбрала, че картината на Касат е фалшификат.

— Заради ръцете.

— Какво им е на ръцете?

— Има напластяване на боя.

— И Сара ми каза същото.

— Трябвало е да я послушаш.

В същия момент телефонът иззвъня. Габриел го подаде на Елена.

— Да? — каза тя, после: — Да, да.

Погледна мъжа до себе си.

— Запали фаровете, Габриел. Тя иска да запалиш фаровете.

Алон присветна два пъти с фаровете. Елена произнесе още няколко думи на руски. Прозорецът на единайсетия етаж угасна.