Тъмна е луната
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъмна е луната». Краткое содержание книги:
Видя три златни накита — тежка верижка, гривна и вита огърлица от червено злато. Когато бе проникнала с измама в библиотеката на Чантед, за да се сдобие с още сведения за Ялкара, беше разгледала рисунките, на които тя бе изобразена с тези украшения от ааканско злато. Твърде добре съзнаваше ценността му.
Хвана верижката и я порази такъв удар, че я отхвърли през вратата. Дълго не събра сили да се изправи. Кожата по пръстите й се поду зачервена и се сбръчка. Гадно боцкане пробягваше по нервите й. Все едно. Ще измисли как да борави безопасно с това злато. Затвори капака, прибра кутията в раницата си и се запъти към библиотеката, преливаща от самодоволство. Беше получила каквото искаше.
На входа я преви гърч, който само предизвестяваше какви страдания я чакат тепърва. А Мейгрейт още си седеше до бюрото и прехвърляше дневниците. Фейеламор пък взе тънкото томче и отново се взря в странните писмена. Възкликна приглушено и Мейгрейт надникна иззад ъгъла. Златото май бе изострило усета на Фейеламор — вместо предишното любопитство видът на тези знаци я смрази от тревога.
— Кънти в главата ми като сирена… — промърмори тя на себе си и тръгна покрай рафтовете. Извади няколко тома, без да подбира. — Всичко друго е с каронската азбука, но тази писменост не съм срещала другаде освен в Огледалото! А сега ми се струва, че би трябвало да ми е достъпна. Непременно ще я прочета. Не се съмнявам, че в тази книга ще намеря необходимото.
— Дали летописецът не би могъл да я разгадае? — сети се Мейгрейт.
— Лиан от Чантед ли? Подмазвачът на Тенсор? — прихна господарката й. — Не ми се вярва!
— А какво търсиш?
— Не съм сигурна. Може би все пак е тук — вдигна тя томчето. — Научих много и от нея в последния ни сблъсък, защото тя беше учудващо слаба, озадачи ме със своята мудност. Изобщо не приличаше на себе си.
Тя продължи да вади книги, надничаше и ги оставяше.
Но едва не заплати скъпо за тази си разсеяност, защото ненадейно цялата реалност се разтърси за пореден път, и то с огромна мощ. Като майсторка на илюзиите Фейеламор разбираше по-добре от всекиго какво представлява действителността, но единствено с неимоверни усилия успя да съхрани истинския образ на библиотеката в съзнанието си. Всичко трепкаше и се размиваше, дори плътните предмети сякаш не знаеха в какво състояние трябва да бъдат. Струваше й се, че е достатъчно да погледне нещо, за да го промени. Свързаните с това място преходи в реалността се изреждаха един подир друг: неусетно изсъхване на земята през епохите, бури, отнасящи пръстта от хълмовете, за да ги оголят безжизнени, съграждане и прокопаване — от малки колиби със стени от камъни и глина до изумително високи кули и сложно преплетени тунели в мините, безредният хаос на човешките деяния, на случките в историята и на тази стая.
Зърна дори себе си в отдавнашно столетие, видя и Ялкара — висока фигура, седнала на табуретката, за да пише в дневника си. Навеждаше глава и лицето й не се виждаше зад падналата тъмна коса. Всички карони си приличаха по цвета на косата. После тя се изгуби някъде, библиотеката опустя отново в прашен покой. Фейеламор се тресеше цялата, обливаха я горещи и студени вълни.
Отначало Мейгрейт се замая и по неволя стисна клепачи, но пак й се виеше свят. Накрая обаче цялото й тяло се скова от очакване, все едно ей сега щеше да кихне. Тя отвори очи и видя жената.
— Тази ли е неприятелката ти? — ахна Мейгрейт.
— Да, това беше Ялкара. — Фейеламор избълва панически: — Някой е проникнал и идва насам!
— Как е възможно? Над Хависард е наложена закрила.
— Имаше закрила, но ние влязохме. Събитията се движат към развръзка, а се знае, че тук са скрити важни тайни. Щом Тенсор разкри тайната на порталите, може би и други ще се възползват. Нищо чудно някой да е влязъл по същия начин.
— Или направеното от нас му е позволило да се промъкне.
— Нямаме време за умуване! — озъби се господарката й. — Върни се при портала и подготви прехвърлянето.
— Ами този натрапник?
— Аз ще се заема с това, щом разбера кой е. — Не се въздържа Фейеламор от поредното поучение. — Наблюдавай! Опознай способностите на врага си! И тогава нанеси удара светкавично!
Фейеламор отвори малката книга, плъзна безучастен поглед по страниците и тогава съществуващото около нея се поколеба за трети път. Пак изникна образът на Ялкара, вдигнала глава, сякаш за да се взре право в очите й. И откровението прониза Фейеламор до болка в сърцето. Гърбът й се вледени. Тази писменост наистина й беше позната, вече разчиташе по някой заоблен знак. Затвори книгата и погледът й проникна през пространството и времето. Малко беше да се каже, че седи потресена и смутена. Обзе я ужас, макар че не би могла да назове причината.