Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
Огромните кресла в първа класа внушаваха респект, но той си наложи да влезе. Забеляза доктора, който беше предвождал бунта, за който говореха по телевизията. Беше се навел над седалките отдясно и гледаше през прозореца в тъмното, а друг човек, когото познаваше от икономическа класа, правеше същото на задния ред и разговаряше с жената, която се беше представила като новата старша стюардеса.
— Докторе? Извинете — каза Джими, като пъхна и двете си ръце в джобовете.
Отблизо докторът не изглеждаше такъв великан, помисли си Джими. Беше му се сторил по-едър, докато фучеше из големия салон с мегафон в ръка.
Докторът се отдръпна от прозореца и се огледа с уморени очи и пребледняло лице. Изправи се, като погледна Джими в очите.
— Да?
— Казвам се Джими Робъртс. С жена ми току-що хванахме новините по Си Ен Ен, а говорителят разказваше за този полет и че всички пътници са похитители, а аз… ами, ние не сме, така че трябва да разбера… какво става тук, по дяволите.
— „Похитители?“ — повтори Брайън Логан.
— Аха! — Джими повтори думите на водещия, доколкото си ги спомняше.
Другият мъж, който беше гледал през прозореца, и старшата стюардеса също го чуха и се приближиха.
— Точно това ни уплаши с жена ми — продължи Джими. — Казаха, че ще ни арестуват и ще ни съдят за пиратство. Не знам за вас, но ние отзад нищо не сме направили. Просто спечелихме два самолетни билета.
Робърт Макнотън се изправи от седалката си и протегна ръка на Джими, докато се представяше.
— Радвам се да се запознаем, мистър Макнотън — отвърна Джими, като стисна ръката му.
— Не се притеснявайте за тези измислици, мистър Робъртс — каза англичанинът. — Единствените действия в този самолет, които са на границата на престъплението, са на пилота, а не на доктор Логан или моите. Може… да се наложи да поговорим с полицията, когато пристигнем, но ви уверявам, че никой няма да съди вас или съпругата ви.
— Но защо говорят такива неща? — попита Джими, като гледаше Робърт Макнотън в очите. — Чух какво казахте по уредбата. Особено вие, докторе. Според мен заявихте, че превземаме самолета.
— Просто — прекъсна го Робърт с вдигната ръка, — че вземаме нещата в свои ръце, тоест обясняваме на командира, че е длъжен да продължи към крайната си цел. Това със сигурност не е… не е…
— Вижте — добави Брайън Логан, — не можеш да отвлечеш самолет и да кажеш на пилота да кара към първоначалната си цел. Това е смешно. Командирът очевидно е пуснал тези обвинения по радиото, без никой от нас да има възможност да възрази, но всичко това са глупости.
— Надявам се — добави Джими. — Ние не сме летели много със самолети. Жена ми и аз.
Брайън кимна, но всъщност не чу последната забележка на Джими. Вместо това внимателно гледаше Робърт Макнотън, който беше замълчал и се почесваше по брадичката.
— Мистър Робъртс, нали? — попита Джени.
— Да, мис.
— Нека дойда с вас, за да успокоя жена ви.
— Ще съм ви благодарен — отвърна Джими, като остави Джени да го поведе назад през завесите.
Брайън се обърна към президента на „Инглиш Петролиум“.
— Какво има?
— От детските уста, или в случая устата на невинните, идват болезнени истини.
Брайън се подпря на съседната седалка и се взря изпитателно в по-възрастния мъж.
— Какво искаш да кажеш?
Робърт Макнотън въздъхна и се отпусна в креслото, като кротко сплете пръсти на корема си, вдигна очи към Брайън и поклати глава.
— Не ми е приятно да призная, докторе, но се опасявам, че нашият приятел може би е прав. Ти и аз се опитахме да поемем контрола върху самолета и независимо от мотивите ни това доста точно съвпада с основното определение за въздушно пиратство, въпреки исканията ни към командира.
— Не! Глупости!
— Аз не съм адвокат, разбира се, но постоянно се занимавам със законови проблеми и се опасявам, че е точно така. Естествено, това не означава, че някой ще възбуди дело, но…
— Но какво?