Нов патрул

— Всички пророчества ли трябва да прозвучат?

— Но убийствата…

— Това го казва сътрудник на Нощния патрул, лично убиващ Тъмни Различни? — попита Тигъра.

— Искаш да кажеш, че ти си Доброто?

— Аз не съм Добро. Не съм Зло. Аз съм Сумракът. Аз искам да живея, а моят живот — това са хората. Всичко, което е от полза за човечеството, е полезно и за мен. Всичко, което му вреди, вреди и на мен.

Погледнах в къщурката и видях на прозореца три лица. Арина, Надя и Кеша. Надя и Арина гледаха напрегнато. Кеша пиеше мляко.

— Но пророчествата често носят зло. А ти им позволяваш да прозвучат и ги изпълняваш.

— Аз? — В гласа на Тигъра имаше изненада. — Пророчеството е пукнат цирей. Касандра не е виновна за падането на Троя. Нито пък аз. Волята на човечеството, неговите стремежи и очаквания — те си пробиват пък към света чрез пророците. И ако са си пробили път, се изпълняват. Аз мога да ги ускоря… или да ги забавя… Понякога. Но нищо повече.

— А онова пророчество, което плаши Арина? — попитах аз. — Което тя се е опитала да отмени, а в крайна сметка… е отложила? Или то вече се е извършило?

Тигъра сви рамене:

— Отново, защо ти е отговорът ми? Мога да кажа това, което ще те успокои. Но откъде ще знаеш дали е истина?

— Все пак кажи — настоях аз.

— Не разрушавам царства и не разгарям войни — каза тихо Тигъра. — Видях падането на Киш и дългата смърт на Урук, гибелта на Асирия и разрушаването на Вавилон. Виждал съм как се разрушават велики империи и угасват мънички държави. Виждал съм армии, които преминават в нескончаем поток за три дни и три нощи, виждал съм разграбването на градове и избиването на пленници. Народите се разтварят един в друг, сменят имената и езиците си. Виждал съм зло, от което израства добро, и добро, смъртоносно и безмилостно. Но всичко това не е заради мен. И дори не е заради вас, Различните, смятащи се за пастири на човечеството. Всичко е заради хората. Всичко е заради тяхната любов и омраза, смелост и страхливост. Теб, както и Арина, те интересува съдбата на твоя народ и твоята страна? Нямам какво да отговоря. Както нямах какво да отговоря на Венян. Както нямах какво да отговоря на Еразъм. Само хората, в крайна сметка, решават дали да живеят, или да умрат. Аз съм палач. Но не съм съдия. Великата радост ме устройва също така, както и великата печал. Но и радостта, и тъгата хората си я избират сами.