Адреналин [bg]

103

— Здравей, Сам.

— Здравей, Мила.

Обещах ти да изпием по едно заедно, когато всичко свърши. — Раните й заздравяваха, но в очите й се четеше тъга, а не стоманения поглед, който бях свикнал да виждам. Направих знак на бармана и той й донесе „Гленфидич“, без да му казвам.

— Уискито не върви с болкоуспокояващи — отбелязах.

— Американците са маниаци по взаимодействието на лекарствата. Много внимават да не рискуват.

— Този бар е разкошен. Защо ходиш в „При Оли“?

— Искам да го купя, но той не го продава.

— Два бара в един град?

— Бруклин и Манхатън са две съвсем различни концепции. — Тя се огледа. — Боже мой, обожавам баровете. „Блукът“ е великолепен.

— И аз обичам баровете.

— Хубаво. Искаш ли този?

Погледнах я.

— Да, харесва ми.

— Не ме разбра. Искаш ли да го притежаваш? „Блукът“ и всичките барове, които имаме? „Адреналин“ в Лондон, „Де Роде Принс“ в Амстердам, таверната „Шевалие“ в Брюксел. Имаме още много — в Лае Вегас, Сидни, Маями, Париж, Москва, в целия свят. Мисля, че са трийсет.

Мила сигурно се шегуваше, затова се засмях:

— Добре. Двамата с теб може да отидем да пием по едно питие във всеки от тях, след като си върна сина.

— Сам, работодателите ми искат да те задържат. Ти свърши изключително голяма работа за нас.

— Бахджат Заид участваше ли в „Кръглата маса“? Един от богатите и влиятелни членове?

Мила не показа изненада, че знам името „Кръглата маса“.

— Да. Той ни въоръжаваше.

— Не беше приятен човек.

— Бахджат Заид беше отчаян. Опитваше се да спаси дъщеря си, но взе лоши решения.

Понечих да поклатя глава, но Мила заслужаваше нещо по-добро от презрение.

— Дори не знам кои сте. — Спомних си какво бях казал на костюмарите в Лондон за групировките, които се съюзяваха само за да извършат определен удар, и се преобразуваха в нови форми, някои толкова силни и с такова влияние, че бяха проникнали в някои правителства. Бях говорил за престъпните групировки и „Кръглата маса“ вероятно беше такава неофициална организация, но сила за добро. „Новем солес“ може би беше пълната й противоположност, като мрака и светлината.

— Заедно осуетихме плановете на Едуард и Хауъл. Знаеш, че ние сме на страната на ангелите.

— Наситих се на загадки. Трябва да намеря сина си.

— Сам, имаш ли ми доверие?

— Да. — Решението не беше трудно. Наистина имах доверие на Мила. Тя беше луда глава и непредсказуема, но виждах, че дълбоко в душата си е почтена.

— Има причина някои хора от Фирмата да не искат да намериш детето си — тихо каза Мила.