Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
— Те не мислят така. — Той посочи към смълчания град. — Смятат, че е било заговор. Че Императорът е прилъгал Мениндер и останалите към гибелта им.
— Това е смешно. Защо да го прави?
— Не ги интересуват причините — обясни Стен. — Търсят кого да обвинят. Ние се издънихме последни. Значи сме ние.
Синд потрепери. Стен я прегърна.
— Благодаря — каза той.
— За какво?
— За това, че си тук с мен… За това.
Тя се гушна в него.
— Само се опитай да ме прогониш — прошепна. — Само се опитай.
Дори обзет от мрачните си мисли, Стен се почувства по-спокоен. Той се наклони назад и придърпа Синд към себе си.
Останаха така до зората. Слънцето изгря огромно, червено и гневно.
Няколко минути по-късно чуха първите изстрели.
— Имаме снайперисти, размирници и грабители — каза Килгър. — Това никак не е добре. Но не е и толкова зле.
— Кое може да е по-лошо? — попита Стен.
— Страхувам се, че идва, момко.
— Какво?
— Хубавото отсъствие на армията.
— Като се замисля, и аз не съм видял джохиански войски наоколо. Но смятах, че това са добри новини. Продължавай. Кажи ми какво изпускам. Започвам да свиквам с тази депресия. Сигурно ще ми липсва, когато изчезне.
— Самите същества тук преобръщат нещата с главата надолу — каза Алекс. — Потискащото е щастливо. А радостта — тъжна. Поразени са от проклетото си време, бедните същества… Ядат омраза и злотворство и закусват със създърма.
— Благодаря ти, че ми напомни за овчия стомах, Килгър. Ммм… Наистина се чувствам по-добре сега.
— И за мен е удоволствие да се грижа за теб, момко.
— Кажи ми за армията.
— Липсата на армия, синко.
— Да, същото.
— Е, не е тук, нали? Няма войник или войнишка курва из Рурик. Пусках моите прилепи да обикалят часове наред. Празни казарми, празни офицерски квартири и празна столова.
— Къде, по дяволите, са отишли?
— Добър въпрос. Затова и потърсих тяхната среброкоса стара лисица…
— Генерал Даул?
— Да. И той също липсва.
Стен скочи от стола си.
— Къде е отишъл?
— Заедно с войниците. На учения, както каза мазният му прессекретар. Годишни учения в планините.
Алекс посочи към веригата от планини, които заграждаха долината на Рурик.
— Учения? Скапан дракх! Не вярваш, че е така, нали?
— Не. Освен ако джохианските войници — смели момци и моми — отиват на учение с всичките си муниции.
— Дракх.
— До коленете, стари ми синко. И се покачва бърже.
Даул може и да беше среброкос глупак с миниатюрен мозък. Но седнал на високия си стол в командния център на лагера, той изглеждаше досущ като генерал. И се държеше като много разгневен такъв.
— Нямаме нужда от доказателства — изрева той. — Настояването за доказателства е последното убежище на страхливците.
— Никой суздал не е бил наричан някога страхливец — дойде гърленият отговор. Беше Трес, военачалникът на световете на суздалите.
— Не се обиждайте толкова бързо — намеси се Снайдер. Той беше братовчед на Мениндер и сега де факто бойният водач на торките. — Това е нашият проблем в Алтайския куп. Всеки път, когато замислим единно действие, някой се измъква и всичко се проваля.
— Уважение трябва да имаме — обади се Хоацин. Гласът му беше дрезгав и разстроен. Неговата жена, Дайатри, беше загинала с Мениндер и останалите. Сега задачата на Хоацин беше да води богазите в битка. Ако имаше такава.
— Разделяй и владей. Разделяй и владей. Това винаги е бил подходът на Императора — каза Даул. Не беше двуличен. Наистина беше забравил, че Искра беше използвал същите думи, макар и в различен — джохиански — контекст.
— Значи ще се бием — уточни Трес. — Какъв шанс имаме? Срещу Вечния император? Неговите сили…
— Кой се вълнува от размера на силите му? — прекъсна го Даул. — Теренът е наш. Хората са наши. Ако се изправим заедно… трябва да надделеем.
— Император не толкова силен, колкото мисли — каза Хоацин. — Бил с таанци много години. Имал е победи, да. Но никога толкова решителна победа. Много дълга война. Войниците, мисля, уморени. Освен това, както генерал казва, това не тяхна земя. За какво да се бият?
— И все пак — поде Трес, — Императорът никога не е бил побеждаван преди.
— Станало е веднъж. Трябва да е — отвърна Хоацин. — Защо иначе Император изчезнал? Аз мисля, че той е избягал от Тайния съвет.
Никой никога не беше разглеждал изчезването на Императора по подобен начин. Беше погрешно мислене. Но беше видът погрешно мислене, който водеше до предателски заключения.
— Всички трябва да се обединим — заяви Даул. — За първи път в историята си трябва да сме обединени от една кауза. Каузата е справедлива. Войниците ни са смели. Трябва ни само волята.