Нишките на съдбата
- Автор: Лем Арнет
- Серия: Mackenzie #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нишките на съдбата». Краткое содержание книги:
— Предполагам Маки се е готвела да се обърне към Джефри — подкани го той.
— О, да, сър, сега си спомних. Върна се от църквата пречистена, както каза. — Младежът облиза устни. — Червеният атлаз на Робърт не й допадна и тя си му го каза. Джефри набърчи напудрения си нос и попита къде сте. Икономката заяви, че не било негова работа да знае. — Уилям постави ръце на хълбоците си и се изкриви в опитите си да имитира Джефри.
Майлс се засмя. За негово удоволствие Сюзън направи същото.
— Кой е този Джефри? — попита тя. — Той трябва да е голям веселяк, щом Маки се забавлява така.
Очите на юношата се разшириха и той премигна объркано.
— По-късно ще ти обясня, любов моя.
Не му се нравеше особено мисълта, че трябва да я запознае с особените наклонности на чичо й. Надяваше се да забрави да го пита.
— Какво направи Куксън? — попита младият мъж. Младежът кръстоса ръце пред гърдите си.
— Помоли Маки да донесе чаша бренди и уведоми Джефри, че ще трябва и този път да отседнат в страноприемницата.
— Бас държа, че това се е харесало на Маки.
— Абсолютно прав сте, сър. Тя пооправи бонето си и наля отново от брендито.
Майлс, който тъкмо сапунисваше косата си, спря и повдигна невярващо вежди.
— Наляла е бренди за себе си? В смесена компания?
Сюзън не можа да се удържи и се изсмя.
— Не — отвърна Уилям. — За лорд Ейнсбъри.
Младият мъж отпусна ръце и попита:
— Как се е озовал там Ейнсбъри?
— С каретата си, предполагам.
— Какво правеше там?
Юношата набърчи чело.
— Дойде да вземе „средството за убеждение“ и кола атлаз за любовницата си. Куксън рече, че трябва да е отчаян или в голямо затруднение, за да дойде лично.
Младата жена се изкиска.
— А може да е отишъл да провери дали Майлс не е наел нова слугиня.
— Като се сетя само как те опипваше… по дяволите — изруга Майлс, тъй като в очите му влезе сапун.
— Остави това на мен — обади се съпругата му.
Тя коленичи до него и му подаде една кърпа. Той избърса очи, но всичките му усещания бяха съсредоточени в ръцете й, които миеха косите му.
— Уилям, почини си няколко дни, а после ще отнесеш книжата в Лондон. — Забелязал колебливия поглед на момчето, господарят му додаде: — Фъргъс и останалите ще те придружат отново.
В очите на юношата блеснаха огънчета.
— Да, сър.
Дланите на Сюзън правеха бавни въртеливи движения по слепоочията на съпруга й. Дишането му се учести. Когато вратата се затвори, той я придърпа към себе си.
— Майлс! Измокри ми роклята!
— Тогава я съблечи… и ела при мен.
Бе готов да я събори във ваната и да я има, облечена или не.
Тя издърпа ръцете си и застана срещу него. Въпросителният й поглед изучаваше лицето му, а след това започна да слиза надолу по тялото му.
— О, боже! — възкликна тя, видяла доказателството за възбудата му.
— Роклята — рече дрезгаво Майлс. — И по-бързо.
Устните й изгаряха от желание да усетят вкуса му, тялото я болеше от нетърпение да получи насладата, която само той можеше да и даде.
— Фустата, Сюзън.
Тя го погледна и коленете й се подкосиха от огъня, който видя в очите му. Мускулите на врата, ръцете и гърдите й бяха напрегнати, също като неговите… Чувствайки, че може да изгуби съзнание всеки момент, младата жена изрита чехлите си и припряно се освободи от бельото. Наведе се и започна да навива надолу чорапите си.
— Мили боже, жено — изръмжа той. — Ако се помотаеш още малко, ще изгубя контрол. Просто ги смъкни!
Главата й се замая от нетърпението му и ръцете й забързаха послушно. Той я бе утешавал в най-тежките й мигове. Бе й простил, макар да бе мислила най-ужасни неща за него. Бе сложил край на най-старата вражда в Пъруикшир и същевременно бе пощадил гордостта на двама твърдоглави планинци.
Трябваше да му каже за Ейлис, не можеше да отлага повече. Искаше да бъде така честна с него, както той — с нея. Но, когато чорапите й се свлякоха на пода, а погледите им се срещнаха, Сюзън отново не намери смелост, за да започне. Един ден той можеше да я намрази заради страхливостта й и да се срамува от детето, което му е родила, но сега всичко това нямаше значение. Той беше тук и бе неин, а тя го желаеше отчаяно, чак й се струваше, че сърцето й ще се пръсне.
Майлс протегна ръка. Придърпа я към себе си и постави краката й от двете страни на бедрата си. Тя се отпусна бавно и топлата вода обгърна голата й кожа, а горещината, която се излъчваше от него, увеличаваше още повече желанието й.
Очакваше съпругът й да я вземе веднага, но, след като я настани според изискванията си, той я обхвана през кръста и се отпусна назад.
Сякаш прочел мислите й, Майлс промълви едва чуто: