Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
— Виждаш ли нещо? — извика отново тя.
— Не — рязко отвърна мъжът.
Руфъс отряза къс месо от шиша с камата си, натъпка устата си и започна да дъвче.
— Той ще дойде — упорито тропна с крак Едит. — Вещицата го е омагьосала.
Руфъс изсумтя.
Едит продължи да обикаля около огъня. Един опърпан рийвър пристъпи към шиша. Ножът му разряза с лекота твърдото месо.
— Ами ти, овчарю? — попита Едит. — Ти не видя ли конници да идват насам?
— Не, господарке. Моите стада са на изток.
Едит измърмори нещо под носа си и подвикна отново към пазача, който този път обаче не й обърна внимание.
Овчарят се запъти лениво към задната страна на стана. Когато мина покрай Мег, той изпусна парчето месо, наведе се да го вдигне и прошепна тихичко, така че да го чуе само тя:
— Меча ще дойде след здрачаване.
Мег се взря с ококорени очи в русата коса и светлите очи на непознатия овчар.
— Няма да дойде — прошепна тя.
— Бъдете готова, милейди.
С тези думи Свен се усмихна, хвърли месото и продължи към задната порта. Както се надяваше, рицарят, който се бе „отцепил“ от Дънкан, седеше там и точеше огромна бойна брадва.
— По здрач — промълви едва чуто Свен, минавайки край него. Стържещият звук на кремъка по стоманеното острие спря само за миг — само за да може Свен да разбере, че е бил чут.
— Пазачо! — извика Едит след няколко минути.
— Никой не идва, доколкото мога да видя — отговори отегчено пазачът. До гуша му беше дошло да го пита все едно и също цял следобед.
Здрачът обгърна стана като наметало. Макар че луната още не бе изгряла, сребристото й сияние озаряваше хоризонта на запад. Руфъс изтри ножа в ръкава си и погледна към Мег. Похотливият блясък в очите му разкриваше повече от ясно неговите намерения.
Рицарят на Дънкан се изправи на крака, вдигна брадвата и я размаха с една ръка над главата си. Въздухът засвистя, разсичан от лъскавото острие. Не за пръв път опитният боец изпитваше уменията си да борави с тежката брадва, но и сега, както и преди, всички рийвъри го зяпаха с отворена уста, напълно погълнати от ловката му игра с оръжието.
Точно от това имаше нужда Свен. Той отиде до задната врата уж за да се облекчи, но когато стигна до пазача, в ръката му проблесна острие и след миг мъжът се свлече на земята. Свен го изправи, облегна го на дървената ограда и го загърна с наметалото, за да изглежда като заспал,
Сетне заби ножа няколко пъти в пръстта и острието отново бе чисто. Той го прибра в капията и зачака. Знаеше, че битката ще започне съвсем скоро.
Внезапно пазачът при главната порта нададе вик и посочи към пътя.
— Идват! Двама рицари. Единият е облечен в черно. Бог да ме убие, ако това не е норманското копеле!
— Носят ли откупа? — попита Едит.
— Да! Конете направо залитат под тежестта на съкровищата.
Ликуващ рев разтърси горския стан. Мъжете се сборичкаха в надпреварата си да съзрат първи богатствата, които скоро щяха да бъдат техни.
Никой не забеляза как Свен тихичко свали резето на задната врата, как я открехна лекичко и бързо се върна обратно, за да застане до Мег.
— Още малко, милейди — прошепна той.
Мег бе твърде слисана, за да успее да му отговори. След миг през задната врата се промъкна Доминик. В бавно сгъстяващия се мрак съпругът й изглеждаше като част от самата нощ. Когато се обърна и обходи светкавично с поглед целия лагер, изваденият му меч и древната сребърна тока проблеснаха на лунната светлина.
От тъмнината зад гърба му изникнаха Саймън и Дънкан, също извадили своите мечове. Но Мег не виждаше нищо друго, освен Друидския вълк, който сияеше като огън на рамото на Доминик. Побиха я тръпки. Беше разбрала, че проклятието, тегнещо над племето й, най-после е разрушено. Никога повече друидските девойки нямаше да носят върху плещите си хилядолетната тежест на надеждата на цял един народ.
Друидският вълк се бе родил, макар и не от утробата на друидка.
В мига, в който Доминик съзря завързаната към дъба Мег, откъм скупчените при предната порта мъже долетя вик.
— На оръжие! Копелето е в стана!
Рийвърите грабнаха мечовете и щитовете си и се спуснаха безредно и безразсъдно напред. Дънкан, Саймън и Доминик посрещнаха първата атака, докато през отворената задна врата се промъкваха и останалите техни рицари.
Скоро цялата поляна се изпълни със звън на стомана и кръв, която просветваше с черен блясък под изгрялата луна. Сред викове, ругатни и дрънчене на оръжия битката се мяташе по изпотъпканата земя като побеснял, окървавен звяр.