Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Не, но трябваше да го направя. Мислих за това през цялата нощ. За момчето, Андрю. Онова, което разпозна Хуан. — Тя хвърли поглед към вратата, пое си дъх и отново се обърна към него. — Аз също бях на процедурата по разпознаването. Заедно с Хуан. Но после те разговаряха само с него.
— Защото беше видял Андрю и им е казал, че може да го идентифицира?
— Si. Но те не… — Тя щракна с пръсти и се озърна, търсейки правилните думи. — No sais. — И допълни: — Те не уточниха колко пъти Хуан е видял Андрю. Както го направихте вие. Първия път, когато слезе долу, и после, когато момчето се върна. И онзи другия.
— Онзи, когато сте видели момчето да бяга? Навън, пред къщата?
— Si. Не знам какво… как… дали Хуан е видял нещо тогава. — Тя закърши ръце в скута си. — Но миналата нощ премислих всичко сто пъти и беше така, както казахте вие, както каза Хуан, когато… описа как сме отишли до прозореца: аз напред, а той след мене.
— Чудесно се справяте — каза Харди. — Продължавай те, слушам ви.
Тя му хвърли бегла, празна усмивка и отново обърна глава към вратата.
— Вие сте били до прозореца…
— Si. Погледнах навън и бях много ядосана, задето събудиха бебето. Почнах да тропам по стъклото. Тогава той се обърна. Погледна ме и после избяга.
— И този мъж, този път, Андрю ли беше?
— Не — тя поклати глава. — Не казвам, че Хуан е излъгал. Може би се е объркал. Може би аз… Беше далече и не го видях много ясно.
— Добре. Може би и двете. Слушайте, Ана. Никой няма да обвини Хуан в нищо, задето ми разказвате всичко това. Може наистина да е сбъркал, без задни мисли. Вече е видял Андрю два пъти, така че си е казал: кой друг може да е? Прав ли съм? А кога беше процедурата за разпознаване? Месец по-късно? Шест седмици?
— Si. Нещо такова. Те наредиха момчетата в редица, а аз и Хуан гледахме през тъмното стъкло. Но поотделно, не биваше да говорим помежду си, нали разбирате. Дадоха ни една карта и трябваше да начертаем „Х“, ако познаехме някого. Аз обаче не разпознах никого, а по-късно разбрах, че Андрю е посочил номер две. Казах му, че не мисля, че това е момчето, което видях от прозореца.
— Не е бил Андрю?
Като заклати трескаво глава, тя отвърна:
— Не. Не и ако е бил в редицата. — След като се изповяда, тя престана да клати главата си. Раменете й също спряха да се тресат. — Хуан ме сграбчи за ръката и ме попита чувам ли се какви ги говоря. Каза ми, че нямал никакви съмнения. Бил видял същото момче.
— Видял го е, наистина — каза Харди. — Но не и онзи път.
— Si. Но той беше… толкова ми беше ядосан. Много сърдит. Да не би да съм мислела, че не знае кого е видял? Не съм ли знаела, че полицията ще ни помогне с la migra, ако и ние им помогнем?
— Те не могат да ви помогнат — рече Харди. — Нито ще го направят.
— И аз мисля така. Но Хуан още се надява, нали знаете. Ако отидем в съда и той каже, че е бил Андрю… — Гласът й заглъхна. — Както и да е, не исках повече да споря с него. — Главата й бе сведена, но вдигна очи към него. — Не и до вчера. Когато разбрах.
29
Докато стигне до МВЦ докато се легитимира, за да Допуснат до съдебната зала, и докато си проправяше към масата на защитата под неодобрителния поглед на съдия Джонсън, бе станало десет и петнайсет — бяха прехвърлили всички искания до съда, включително и молбата за отлагане, и сега, предположи Харди, се готвеха да повикат първия свидетел на защитата.
Но преди това Джонсън свали очилата си и каза:
— За протокола, съдът регистрира появата на…?
Харди се изправи.
— Извинявам се за закъснението, ваша чест. Дизмъс Харди, втори адвокат на непълнолетния.
Джонсън стисна устни и присви очи.
— Добре, господин Харди. Бихте ли си направили труда да се приближите, моля? Вие също, госпожице Ву.
Това не бе обичайно, но щом съдията те викаше, трябваше да се подчиниш.
— Да, ваша чест?
Ръката, в която Джонсън държеше очилата си, трепереше леко. Очите му бяха студени като две ледникови езера. Той заговори решително, с нетърпящ възражения тон:
— От различните ви искания и от списъка на свидетелите, който ми представихте вчера, стигнах до извода, че възнамерявате да превърнете това изслушване в по-продължителна процедура, отколкото съм склонен да допусна в дадения случай. А сега виждам, че господин Бартлет има и втори защитник. Не се случва често непълнолетен ответник да е представляван от двама адвокати на дело 707. Искам да предупредя и двама ви съвсем откровено, че няма да търпя никакви тактики за разтакаване или шикалкавене. Ще позволя всеки свидетел да бъде разпитван само от един адвокат — или от единия, или от другия от вас. Ако свидетелите ви не говорят по точно определените критерии, ще ги отстраня. Видя ли, че губите времето на съда, ще ви прекъсна. Ясно ли е?