Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Пейдж нямаше сили да погледне Никоу, въпреки че жадуваше да види израза на лицето му.
Но какво значение имаше това сега? Ако той се съгласеше, това само щеше да означава, че е повярвал на фарса на принцеса Елеонора. Той не изпитваше никакъв интерес към своята обикновена историчка, Пейдж Конър. Тя съсредоточи погледа си в грапавия камък под дланта на ръката си, от който бе изваян лебедът. По-добре бе да помисли как се чувстваше отвън, отколкото в сърцето си.
Алфред вдигна ръце, за да успокои развълнуваната тълпа.
— Чакайте! Все още не съм свършил с мотивите за легендата. Спомнете си, че моят прадядо все още се опитва да приготви народа за връщането на Уензъл Орела. Уензъл се оженил за обикновена жена в Америка. А колкото до изискването човекът, който щял да се възкачи на даргентийския трон, да открие Легендарните, той добавил още една уловка. Този, който имал първото право да господства над Даргентия, трябвало да се ожени за обикновена жена. Толкова е просто за разбиране.
— Уензъл опитвал ли се е някога да се завърне? — Мадам Дефо бе седнала в края на пейката и извиваше главата си нагоре, за да може да наблюдава Алфред.
— Правил няколко опита, но французите предполагали завръщането му и били готови да го заловят. Накрая той се примирил и се установил завинаги в Америка. Алфред отишъл да живее при него, както и синовете на Никълас Първи, които били пълноправните наследници на трона — принц Никоу е потомък на по-големия престолонаследник, принц Стивън. Алфред от онова време бил техен прислужник, но продължил да се осведомява за състоянието на Даргентия. Така направили и неговите потомци. По този начин се запазила легендата през всичките тези векове.
— Тогава вие твърдите — обади се Пелерин, — че легендата, която настоява принцът да се ожени за обикновена жена, за да се запази свободата на кралството, е само начин да се издигне на власт онзи Уензъл?
— Точно така — отвърна Алфред. — След всичките тези години Никоу със свои собствени сили се възкачи на престола. На моите прадеди било наредено да пазят това в тайна, в случай че възникнела нужда от прилагането на легендата. Тази заповед се отнасяше и до мен. Но, приятели, няма никаква причина нашият Никоу да не се ожени за жената, която той сам си избере.
Повечето хора от тълпата обърнаха поглед към Никоу. Принцът, седнал на пейката с кръстосани един върху друг крака, имаше доволен вид, си помисли Пейдж. Алфред бе успял. Той бе разпръснал напрежението и помогна на Никоу да се върне към плановете си за бала.
Разбира се, Алфред знаеше, че Пейдж не бе принцеса. Но той бе подготвил почвата Никоу да си избере принцеса за булка.
Тя се насили да се усмихне щастливо на Никоу.
Но усмивката й замръзна, когато всеки един от тълпата извърна очи от принца към нея.
— Която жена пожелае — отекна глас от тълпата, докато се взираха в нея.
Пейдж преглътна с усилие и отвърна погледа си от всички тези очи, вперени в нея, към единствените две очи, които имаха някакво значение за нея. Никоу също я наблюдаваше напрегнато.
— Която жена пожелае — повтори той.
Никоу стана на крака. Той се наведе към мястото, където бе оставил ковчежето с Легендарните под пейката. После се отправи към нея.
Пейдж бе готова да избяга.
Глава двадесет и пета
Пейдж се почувства, сякаш краката й се бяха изпарили. Някак си тя успя да остане на мястото си, докато Никоу се приближаваше към нея.
Как, питаше се тя, всички нейни сетива можеха да бъдат така будни и все пак така неподвижни?
По каменната пътека между пейката и статуята на лебеда, където се изправяше тя, меко отекнаха неговите стъпки.
Наблюдаваше го, докато едрото му, мъжествено тяло, облечено в изискан смокинг, който му стоеше безукорно, приближаваше към нея с тази негова глупава, наперена походка, която тя толкова добре познаваше.
През мъглива пелена тя съзря светлина и сенки по красивото му, брадато лице, в което се бе влюбила. Тези негови очи я хипнотизираха, черни от мрака наоколо и все пак блестящи от нещо, което тя не се осмеляваше да назове.
Тя вдъхна аромата му на есенни листа и цитрусови плодове, примесен с влажния мирис на цветята около рова. Устните й сякаш жадуваха да се впият в неговите.
Но тя не забеляза как всички около нея се раздвижиха. После осъзна, че някакви сенки се раздвижиха и една вълна се понесе към отворената порта в крепостната стена. Помисли си, че долови шепот, без да разбира какво казваше, освен обичайното: „Да ги оставим насаме“ или „Личен разговор.“
Сякаш изминаха цели часове, преди той да стигне до нея. И ето, най-накрая той бе до нея. Ръката му улови нейната и той бързо я поведе назад към каменната пейка. После й помогна да се качи до него, а дългата й бяла рокля се развя около краката й.