Книга за операта
- Автор: Сагаев Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга за операта». Краткое содержание книги:
Началото на 60-те години е време на напрегната творческа дейност за Даргомижски въпреки разклатеното му здраве. Той започва да работи над операта с фантастичен сюжет „Роганда“, но я изоставя. След това написва няколко номера от „Мазепа“ по „Полтава“ от Пушкин. Накрая Даргомижски се залавя за операта „Каменният гост“ по едноименната малка трагедия на Пушкин. Върху това свое произведение той работи до края на живота си, но и него не успява да завърши и сам, преди да умре, помолва Цезар Кюи да напише музиката на последните 17 стиха на Пушкин. Кюи довършва „Каменният гост“, а Римски-Корсаков я оркестрира.
В края на живота му около Даргомижски се събира кръг от млади композитори, на които той е като идеен ръководител. От тези млади творци по-късно се оформя прочутата група „Могъщата петорка“.
Даргомижски умира на 17 януари 1869 г. в Петербург.
РУСАЛКА
Опера в четири действия (шест картини)
Либрето Александър Даргомижски
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Княза — тенор
Княгинята — мецосопран
Мелничаря — бас
Наташа, негова дъщеря, после Русалка — сопран
Олга, сираче, приближена на Княгинята — сопран
Свата — баритон
Русалчица, 12-годишна — без пеене
Боляри, болярки, придворни, ловци, слуги, селяни, селянки, русалки.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА.
След продължително пътуване в чужбина Даргомижски се завръща в Петербург, преизпълнен с творчески намерения. Срещите му с видни музиканти в Париж като Майербер и др. укрепват вярата му в собствените сили. Той решава да напише опера и се спира на сюжета на драматичната поема на Пушкин „Русалка“. Неприятностите, които има във връзка с постановките на двете му предишни опери, са забравени. Той написва сам либретото, като се придържа строго към Пушкиновия текст. Разбира се, направени са и някои изменения според изискванията на жанра: добавя финала, който липсва в поемата, тъй като поетът не е успял да я завърши; представя в по-добра светлина образите на Мелничаря и Княза и т.н. В процеса на работата си над музиката композиторът обаче отново се сблъсква с пренебрежителното отношение на ръководството на Императорския оперен театър и това едва не го накарва да се откаже от по-нататъшната работа върху произведението си. Помага му видният писател и музикален деец Владимир Одоевски. Той организира концерт с произведения на Даргомижски: романси, откъси от „Есмералда“, „Тържеството на Вакх“ и Сватбения хор от „Русалка“. Концертът преминава с огромен успех. Почитателите на композитора му подаряват по този случай една диригентска палка, украсена с изумруди. Трогнат от това внимание и признание, Даргомижски отново се залавя за работа. В едно свое писмо той споделя: „През месец юни аз отново ще се заема с «Русалка», която бях изоставил, защото не се надявах да бъде поставена. Обаче сърдечното внимание на петербургската публика ме задължава. Ще употребя всичките си сили, за да удовлетворя публиката“.