Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
— Намираме се в най-старото крило на сградата — обяснява Фред.
— Сигурно ти се иска да измъкнеш оттук Джуди колкото е възможно по-бързо.
— О, да, разбира се, веднага щом Пат Скарда прецени, че се е възстановила достатъчно, че да бъде изписана. Сигурно ще ти се стори чудно, но на нея тук й харесва, което според мен й се отразява благотворно. Сподели, че се чувствала в пълна безопасност, а сред пациентите, които можели да говорят, имало изключително интересни хора. Чувствала се като на кораб по време на презокеанско пътуване.
Джак се смее хем учудено, хем скептично, а Фред го докосва по рамото и пита:
— Дали е признак за подобряване или за влошаване на състоянието й?
Коридорът извежда в просторно помещение, на вид непокътнато отпреди сто години. Сивкавите стени са опасани с тъмнокафява дървена ламперия, която свършва на метър и двайсет над дървения под в същия цвят. Отдясно, близо до тавана, са разположени два високи, тесни прозореца, напомнящи на рамки на картини, през чиито стъкла се процежда сивкава светлина. Служителят на рецепцията натиска някакъв бутон, който задейства отключващия механизъм на двойна метална врата с надпис „Отделение Г“ и блиндирано прозорче.
— Вие можете да влезете, господин Маршал, но кой е госпо-динът?
— Казва се Джак Сойер и е мой придружител.
— Господинът родственик на пациентката ли е или е медицинско лице?
— Нито едното, нито другото, но жена ми иска да се срещне с него.
— Бихте ли изчакали за момент?
Служителят изчезва зад металната врата и врътва ключа, при което се разнася дрънчене, напомнящо за затвор. След минута се връща с медицинска сестра с едро лице, прорязано от бръчки, грамадни длани и яки бедра, придаващи й вид на мъж в женски дрехи. Представя се с името Джейн Бонд, старша сестра на отделение Г — комбинацията от думи и обстоятелства, която неизбежно навежда на няколко прякора. Отначало сестрата подлага Джак и Фред — впоследствие само Джак — на строг разпит, след което се скрива зад внушителната врата.
— Уорд Бонд58 — не може да се въздържи Джак.
— Ние й викаме Уордън Бонд59 — отвръща служителят. — Неумолима, но несправедлива. — Закашля се и зарейва поглед към високите прозорци. — Имаме един санитар, дето я е кръстил Две нули нула.
След няколко минути старшата сестра, наричана „Надзирател Бонд“ или „Агент 00 нула“, със замах отваря металната врата и казва:
— Влезте! Слушайте внимателно какво ви казвам и изпълнявайте!
На пръв поглед помещението напомня на самолетен хангар, разделен на няколко сектора — кът с тапицирани пейки, подредени една до друга; кът с кръгли маси и пластмасови столове и трети — с две дълги маси, отрупани с хартия, кутии с пастели и водни бои. На фона на грамадното помещение тези предмети изглеждат като играчки в куклен дом. Тук-там на циментосивия под, боядисан в безлично сиво, са нахвърляни плътни постелки; помещението се осветява от малки прозорци, препречени с решетки и разположени през равни интервали високо на стената в дъното на помещението, която някога е била боядисана в бяло. Някаква медицинска сестра, седнала зад бюрото в стъклена кабина вляво от вратата, вдига поглед от книгата, която чете. Вдясно след масите, отрупани с материали за рисуване се виждат три заключени метални врати, всяка от които крие свой отделен свят. Приликата с хангар постепенно отстъпва пред друго усещане — за облекчен, но стриктен затворнически режим.
Чуват се приглушени гласове, принадлежащи на двайсет-трийсет мъже и жени, които са насядали тук-там в просторното помещение. Едва неколцина разговарят с действителни събеседници. Останалите се въртят в кръг, стърчат като истукани на едно място, свити на кълбо лежат на постилките, броят на пръсти и пишат в тетрадки, гърчат се, прозяват се, плачат, взират се в една точка и в себе си. Някои носят зелени болнични халати, но повечето са с цивилни дрехи от всякакъв вид и цвят: тениски и шорти, суечъри, анцузи, най-обикновени ризи, пуловери и панталони. Никой не носи колан, обувките на всич — ки са без връзки. Двама мускулести мъже с късо подстригани коси и ослепително бели фланелки, които приличат на търпеливи копои, седят край една от кръглите маси. Джак търси с поглед Джуди Маршал, но не я вижда.
— Помолих да ме слушате внимателно, господин Сойер — озъбва се сестрата.
— Извинете, не очаквах помещението да е толкова грамадно.
— И слава Богу, господин Сойер. Броят на тукашните обитатели непрекъснато нараства. — Очевидно тъмничарката очаква похвала за старанията си, затова той кима. — Така. Сега ще ви запозная с основните правила. Ако ме слушате внимателно, посещението ви ще бъде максимално приятно както за вас, така и за нас. Не оглеждайте пациентите и не се притеснявайте от онова, което казват. По никакъв начин не показвайте, че думите или постъпките им ви се струват необичайни или стряскащи.
58
Уорд Бонд (1903–1960), американски актьор, известен с ролите си е каубойски Филми и участието в сериала „Керван дилижанси“, популярен в Америка в края на 50-те и началото на 60-те години. — Б.пр.
59
Непреводима игра на думи: магйеп — надзирател в затвор. — Б.пр.