Островът от предишния ден

Евреите казвали, че гълъбите и гургулиците са най-преследваните птици и затова достойни за олтара, защото е по-добре е да си преследван, отколкото преследвач. Според Аретино239 обаче — той не бил хрисим като евреите — който става гълъб, соколът го изяжда. Епифаний пък казва, че гълъбът не се предпазва никога от коварствата, а Августин допълва, че не го прави не само с най-големите животни, на които не може да се противопостави, а дори спрямо врабчетата.

Една легенда разказва, че в Индия има шумнато и злачно дърво, което се нарича на гръцки Парадизион. В дясната му страна живеят гълъбите и те не се отделят никога от сянката, която то хвърля; отдалечат ли се от дървото, ще станат плячка на един дракон, който е техен враг. Но негов враг пък е сянката на дървото, и когато сянката е надясно, той дебне отляво и обратното.

Все пак, колкото и трепетен да е гълъбът, у него има нещо от мъдростта на змията, и ако на Острова дебнеше дракон, Гълъбът с Цвят на Портокал си знаеше работата: наистина твърди се, че гълъбът лети винаги над водата, та ако ястребът го връхлита, да види отразения му образ. В крайна сметка брани ли се или не се брани от коварствата?

С всичките тези много и твърде разнолики качества на гълъба се е паднало да стане и мистичен символ, и съвсем не е нужно да отегчавам читателя с историята за Потопа и с ролята, изпълнена от тази птица в известяването на мира и покоя, и на нови изплували земи. Но за много църковни автори той е и емблема на Mater Dolorosa и нейните безсилни ридания. И за него се казва Intus et extra, защото е чист и отвътре, и отвън. Понякога е представян как разкъсва въжето, което го е държало в плен, Effracto libera vinculo240, и се превръща в образ на Христос, възкръснал от смъртта. Той освен това, изглежда сигурно, идва привечер, за да не бъде изненадан от нощта, и значи да не бъде спрян от смъртта, преди да е изтрил петната на греха. Да не говорим, а вече го казахме, за онова, което научаваме у Йоана: „… видях Духа да слиза от небето като гълъб.“

Що се отнася до други красиви Гълъбови Гербове, кой знае колко още е познавал Роберто: като Mollius ut cubant241, защото гълъбицата скубе перата си, за да направи по-меко гнездото на своите малки; Luce lucidior242, защото тази птица сияе, когато се издига към слънцето; Quiescit in motu243, защото лети винаги с едно прибрано крило, та да не се уморява твърде. Имало дори един воин, който, за да оправдае любовната си невъздържаност, взел за свой отличителен знак шлем, в който били свили гнездо два гълъба, с мотото Amica Venus244.

На четящия ще се стори, че колкото до значения, гълъбът ги има даже премного. Но ако трябва да се избере един символ или един йероглиф и да се умре върху него, то нека значенията му да са много, иначе е все то да се казва на хляба хляб и на виното вино, или атом на атома и пустота на пустотата. Нещо, което е можело да се хареса на натурфилософите, срещани от Роберто у Дюпюи, но не и на отец Емануеле — а знаем, че нашият корабокрушенец е клонял ту към едното, ту към другото внушение. Най-сетне, хубавото на Гълъба, поне (така мисля) за Роберто, е било, че той е бил не само, както всеки Герб или Емблема, Послание, а послание, чието послание е била неизмеримостта на проникновените послания.