Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– А ти не си искала да снабдиш Венерстрьом с информация?
– Ако трябва да избера страна в конфликта между теб и Венерстрьом, то вероятно щях да попадна в твоята част от ринга.
– Ние с Ерика… Нашата връзка…
– Вашата връзка изобщо не ме интересува. Но ти не ми отговори какво смяташ да правиш, след като си открил, че съм се ровила в компютъра ти.
Той остана мълчалив почти толкова дълго, колкото тя обикновено правеше.
– Лисбет, не съм тук, за да ти създавам проблеми. Няма да те изнудвам. Искам единствено да те помоля да ми помогнеш с едно проучване. Можеш да приемеш или да откажеш. Ако не се съгласиш, ще си тръгна и ще открия някой друг. Повече няма да ме видиш. – Той се замисли за секунда и ѝ се усмихна. – Ако не те хвана отново да се ровиш в компютъра ми, разбира се.
– Какво означава това?
– Знаеш твърде много за мен, включително лични неща. Но било каквото било. Надявам се единствено да не използваш знанията си, за да навредиш на мен или на Ерика Бергер.
Тя го погледна с празен поглед.
ГЛАВА 19 Вторник, 19 юни – неделя, 29 юни
МИКАЕЛ ПРЕГЛЕДА СЪБРАНИЯ ОТ НЕГО материал през двата дни, в които очакваше да му съобщят дали Хенрик Вангер ще оживее. Той поддържаше постоянен контакт с Дирх Фроде. В четвъртък вечерта Фроде дойде до къщата за гости и му каза, че опасността е отминала.
– Все още е доста слаб, но днес успях да поговоря за малко с него. Иска да те види колкото може по-скоро.
И така в един часа следобед на Мидсъмър Микаел отиде с колата до болницата в Хедестад и намери отделението, в което лежеше Хенрик. Там срещна ядосания Биргер Вангер, който му препречи пътя и безапелационно му обясни, че Хенрик Вангер не може да приема посетители. Микаел обаче остана, загледан спокойно в общинския съветник.
– Много интересно. Хенрик Вангер ми изпрати съобщение, в което изрично настоява да ме види днес.
– Ти не си член на семейството и нямаш работа тук.
– Вярно е, че не съм член на семейството. Но работя за Хенрик Вангер и приемам нареждания само и единствено от него.
Спорът им вероятно щеше доста да загрубее, ако Дирх Фроде по някаква случайност не бе излязъл от стаята на Хенрик точно в този миг.
– А, ето те. Хенрик точно питаше за теб.
Фроде задържа вратата, а Микаел мина покрай Биргер Вангер и влезе в стаята.
Хенрик се беше състарил с десет години за изминалата седмица. Лежеше с притворени очи, в носа му имаше тръбичка за подаване на кислород, а косата му бе по-рошава от всякога. Една медицинска сестра хвана Микаел за рамото и го накара да спре.
– Две минути. Не повече. И не го разстройвайте.
Микаел кимна и седна на един от столовете за посетители, така че да може да вижда лицето на Хенрик. Почувства внезапна нежност, което го изненада. После протегна ръка и погали внимателно отпусната длан на стареца. Хенрик Вангер заговори на пресекулки, със слаб глас.
– Някакви новини?
Микаел кимна.
– Ще ти докладвам веднага щом се почувстваш по-добре. Все още не съм открил отговора на загадката, но намерих нов материал и в момента го проверявам. След седмица-две ще мога да кажа дали съм на прав път.
Хенрик Вангер се опита да кимне. Но успя единствено да примигне с очи в знак, че разбира.
– Трябва да замина за няколко дни.
Хенрик Вангер сбърчи вежди.
– Не, не напускам кораба. Налага ми се да направя едно проучване. Разбрах се с Дирх Фроде, че ще докладвам на него. Одобряваш ли?
– Дирх е… мой представител… в пълния смисъл на думата.
Микаел кимна.
– Микаел, …дори да не… оживея… искам… да довършиш започнатото.
– Обещавам, че ще го сторя.
– Дирх… притежава всички нужни пълномощия.
– Хенрик, искам да се оправиш. Страшно много ще ти се ядосам, ако си отидеш точно сега, когато отбелязах такъв напредък.
– Две минути – рече сестрата.
– Трябва да тръгвам. Следващия път, когато дойда, ще си поговорим повече.
БИРГЕР ВАНГЕР чакаше Микел в коридора, хвана го за рамото и го спря.
– Не искам да притесняваш повече Хенрик. Той е сериозно болен и не бива да бъде безпокоен или разстройван.
– Разбирам притеснението ти и го споделям. Няма да го разстройвам.
– На всички им е ясно, че Хенрик те е наел, за да се разровиш в случая на Хариет, любимото му хоби. Дирх Фроде каза, че Хенрик страшно много се е развълнувал при последния ви разговор точно преди да получи инфаркта. Според него това е и причината той сега да лежи в болница.
– Вече не ми се вярва. Артериите на Хенрик са били силно калцирани. Той би могъл да получи инфаркт дори и само ако отиде до тоалетната. Това би трябвало да ти е известно към този момент.