Звярът

Асейл си потърка носа, веднъж, два, три пъти… и Ви се намръщи, доловил миризмата във въздуха.

— Тече ти кръв, мой човек.

Асейл извади чудесната си копринена вратовръзка с цвят на пъпеш и я притисна до хобота си. Защото другият вариант бе да си оплеска тузарския костюм.

Вишъс угаси цигарата в подметката на тежкия си ботуш и прибра угарката в джоба на коженото си яке.

— Дай да видя, задник. — Той бутна другия мъж към джипа, отвори челюстта му насила и сграбчи вратовръзката. — Колко често се случва това?

Асейл издаде някакъв нечленоразделен звук и Ви направи физиономия и стисна носа му.

— Все тая. Днес е щастливата ти нощ. Аз съм медик и ще видя какво става там вътре, веднага щом престанеш да се правиш на градинска пръскачка. И млъквай, освен ако не е, за да ми благодариш.

Двамата останаха в студа навън известно време. От време на време, Асейл измърморваше нещо с писклив глас, но Ви не му обръщаше внимание.

— Задръж ето така — каза в един момент. — И не мърдай.

При тези думи той намести пръстите на Асейл там, където бяха неговите допреди малко, след което се пъхна в хамъра и извади швейцарското ножче, което Куин държеше в поставката за чаши отпред. Когато се върна при пациента си, извади мобилния си телефон, запали фенерчето и отмести ръката на Асейл настрани.

Използвайки тъпата страна на най-големия нож, за да ги задържи отворени, той надникна в изстрадалите ноздри.

След малко угаси светлината на телефона, избърса острието в кожения си панталон и го затвори.

— Имаш чудесно перфорирана носна преграда. Проблеми със съня? Някоя от стотиците жени, които чукаш, да ти е казвала, че хъркаш?

— Спя сам. И не спя много.

— Имаш ли проблеми с дишането? Останало ли ти е някакво обоняние?

— Обонянието ми си е добре. И не съм мислил как дишам.

— Е, съветът ми, не че ще го послушаш, е да престанеш да смъркаш. Или ще настъпи момент, когато операцията ще бъде не просто единственият ти шанс, но като нищо може и да няма ефект.

Асейл се взираше невиждащо в гората.

— Не е толкова лесно, нали? — Ви поклати глава. — Хваща те неподготвен, без дори да го усетиш.

Асейл скръсти ръце на гърдите си, смачквайки изцапаната с кръв вратовръзка в юмрука си.

— Ето че се озовах в интересен затвор. Затвор, който сам си построих. Проблемът е, че докато го правех, дори не си давах сметка за решетките, които издигах около себе си. А те се оказаха… забележително издръжливи.

— Колко вземаш? Наистина.

Асейл не отговори веднага. А когато най-сетне го стори, беше очевидно, че забавянето бе в резултат на цял куп сериозни изчисления, които беше направил в главата си.

На това му се казваше сложно уравнение.

Ви подсвирна тихичко.

— Окей, ще бъда откровен с теб. Въпреки че средностатистическият вампир многократно превъзхожда човеците, когато става въпрос за здраве, напълно е възможно да си съсипеш сърцето, ако вземаш твърде много. Или ума си. Най-малкото, ако продължаваш така, ще станеш сериозно параноичен, ако вече не си, и нищо чудно, че не можеш да спиш.