Обвинена в убийство

— Не помня. Кълна се!

— Не ми се кълнете, мисис Фени. Просто ми кажете истината.

— Опитвам се.

— Да кажеш истината не би трябвало да е толкова трудно.

Скот скочи.

— Възразявам! Психически тормоз върху свидетелката.

Съдия Морган изгледа втренчено Скот. Вероятно вече си даваше сметка, че той всъщност бе спасил кариерата й на магистрат. Шелби Морган си пое дълбоко дъх и се произнесе по възражението му:

— Приема се.

— Мисис Фени, вие сте се прибрали вкъщи в шест привечер. В седем двамата с мистър Ролинс сте отишли на вечеря, нали?

— Да.

— Следователно не сте ползвали ножа, за да режете пържоли същата вечер, нали?

— Не.

— А ползвали ли сте го за каквито и да било други цели между шест и седем часа същата вечер?

— Не. Мисля, че не.

— Е, добре. Двамата с мистър Ролинс се върнахте от „Гайдо“ към десет, така ли?

— Да.

— И си легнахте към единайсет?

— Да.

— Ползвали ли сте за нещо този нож между десет и единайсет вечерта на четвърти юни?

— Не си спомням.

— Не си спомняте?

— Не.

— Не си спомняте дали сте ползвали ножа, за да нарежете нещо тази вечер?

— Не.

— Ние обаче знаем, че не сте го ползвали за рязане, мисис Фени, защото отпечатъците ви върху дръжката не са в посока, показваща, че сте рязали нещо с него, така ли е?

— Не знам.

Помощник-прокурорът стисна ножа с острието надолу сякаш за да намушка някого и пристъпи към свидетелското място.

— Кого намушкахте с този нож, мисис Фени?

— Никого!

Тя заплака.

— Вие сте използвали този нож, за да намушкате Трей Ролинс, нали така?

— Не!

— Вие сте убили Трей Ролинс!

— Не съм!

Тя се обърна към съдебните заседатели, които седяха на по-малко от три метра срещу нея.

— Той ми даде всичко… а сега нямам нищо! Защо да го убивам?! Аз го обичах!

— Не се съмнявам.

Помощник-прокурорът изгледа съдебните заседатели с ехидно повдигната вежда — крайно неетична постъпка на обвинител в съдебна зала, но твърде ефикасна. После пристъпи към масата с веществените доказателства и върна ножа на мястото му. Когато заговори отново, гласът му беше равен и тих:

— Мисис Фени, във вечерта на убийството сте били пияна, нали?

Тя обърса с длан сълзите от лицето си.

— Да.

— И сте били надрусана с кокаин, нали?

— Да.

— Следователно едва ли си спомняте много от въпросната вечер.

— Не, не си спомням. Но знам, че не съм го убила аз.

— Заедно с Трей ли вземахте кокаин?

— Да.

— А сама?

— Да.

— Познавате ли Бенито Естрада?

— Да.

— Купували сте кокаин от него?

— Да.

— Кога?

— Не си спомням.

— Да кажем, на тринайсети юни, събота?

— Не знам.

— Разполагаме с видеозапис, на който се вижда как на посочената дата влизате в кантората на Бенито Естрада на Маркет Стрийт. Тогава купихте ли кокаин от него?

— Да.

— И така, мисис Фени, вие заявихте в показанията си, че не разполагате с никакви авоари, ако не смятаме червения корвет и малко бижута, така ли е?