Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
— Анабел, държиш се като капризна стара мома.
— Много неточно описание за това, което изпитвам в момента — процеди тя и скочи от стола. Хийт потръпна. — Някой чу ли го да спомене думата, която започва с «л»? Защото аз със сигурност не съм.
И просто ей така го постави натясно. Той наистина ли си въобразяваше, че тя няма да забележи? Затова ли бе решил да й предложи пред цялото й семейство?
Хийт започна да се поти. Ако не се справеше със ситуацията, всичко щеше да пропадне пред очите му. Знаеше какво трябва да направи, но точно в този момент, когато най-много се нуждаеше от хладния си здрав разум, той му изневери.
— Но аз наех духовия оркестър на Северозападния университет!
Стъписано мълчание посрещна това откровение. Сам се беше направил на магаре. Анабел поклати спокойно глава, с достойнство, което го изнерви още повече.
— Напълно си откачил. Иска ми се да не се беше случило пред всички.
— Анабел! — По шията на Кейт плъзна червенина. — Само защото Хийт не иска да излага на показ чувствата си пред напълно непознати, не означава, че не е влюбен в теб. Как би могъл да не те обича?
Младата жена не откъсваше очи от неговите.
— Ето какво научих за питоните, мамо. Понякога е много по-важно да обръщаш внимание на това, което премълчават, отколкото на това, което казват.
Кейт скочи на крака.
— Твърде си разстроена, за да го обсъждаме сега. Хийт е прекрасен човек. Само погледни колко бързо се почувства един от нас. Почакай до утре, когато ще се успокоиш, и двамата спокойно ще можете да си поговорите.
— Не си прави труда — промърмори Дъг. — Трябва само да я погледнеш и ще разбереш, че тя всичко ще провали.
— Стига, картофче — замоли я Адам. — Кажи на горкия човек, че ще се омъжиш за него. Постъпи разумно поне веднъж в живота си.
Само това му липсваше — помощта на братята й. С тези момчета беше добре да си заедно в някое скривалище, но не и редом с една разярена жена. Да й предложи пред близките й, се оказа най-лошата идея, която можа да му хрумне. И преди му се бе случвало да загази при някоя сделка, но винаги бе успявал да извърти нещата в своя полза. Трябваше само да остане насаме с нея… и да избягва темата, която тя най-много искаше да обсъждат.
Анабел изскочи в празния коридор. От високоговорителите се чуваше тиха музика, малки аплици хвърляха приглушена, романтична светлина по стените, облицовани с гранит, ала тя не спираше да трепери. Винаги бе смятала, че Роб беше разбил сърцето й, ала онази болка бе нищо в сравнение с тази, която изпитваше сега. Докато минаваше покрай основния салон, се натъкна на уютно кътче с малък диван за двама и два стола «Шератон». Пристъпи вътре, препъвайки се с премрежени от сълзите очи. Хийт я последва, но тя остана с гръб към него, а той прояви достатъчно разум, за да не я докосне.
— Преди да кажеш нещо, за което после може да съжаляваш, Анабел, ти предлагам, като се прибереш у дома, да включиш факса. Изпратих ти чека от бижутера за пръстен с много голям диамант. Обърни внимание на датата на поръчката. Вторник, преди четири дни.
Значи, не я бе излъгал, когато й каза, че е решил да се ожени за нея в нощта на купона. Но дори и това не можа да я утеши. Макар да знаеше, че в душата му зее емоционална дупка, поглъщаща чувствата му, все си бе мислела, че може да се удържи самата тя да не падне никога в нея.
— Слушаш ли ме? — попита я той. — Реших да се оженя за теб много преди да се запозная с някой от семейството ти. Съжалявам, че ми отне толкова време да се осъзная, но както ти побърза да изтъкнеш, аз съм пълен идиот и това, което направих тази вечер, доказва правотата ти. Трябваше да говоря с теб насаме, но изведнъж ми хрумна колко ще се зарадват и трогнат близките ти да бъдат част от това. Очевидно емоциите са размътили мозъка ми.
— Не ти хрумна, че мога да откажа, нали? — Младата жена се втренчи невиждащо в размитото си отражение в прозореца. — Толкова беше уверен, че съм влюбена в теб до уши, че нито за миг не се поколеба.
Той застана зад гърба й, толкова близо, че тя усети топлината на тялото му.
— А не си ли?
Беше си мислила, че много ловко се е измъкнала, размахвайки измислената си история с Дийн под носа му, но той бе разгадал постановката й, а сега бе откраднал и жалките остатъци от гордостта й ведно с всичко останало.
— Да, влюбена съм, но какво от това? Аз лесно се влюбвам. Слава богу, също толкова лесно ми минава.
Опашата лъжа.
— Не говори така.
Анабел най-сетне се извърна с лице към него.
— Познавам те по-добре, отколкото си мислиш. Ти видя как добре се оправих с момчетата на купона и тутакси осъзна, че мога да бъда много полезен бизнес партньор, с което ще компенсирам липсата на изискани маниери и бляскава външност.