Тя е тъмата
- Автор: Кук Глен Чарльз
- Серия: Черният отряд #8
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Лира Принт
- ISBN: 9789548610803
- Переводчик: Пепа Соколова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тя е тъмата». Краткое содержание книги:
Белези от катаклизъм обезобразяват равнината, помнеща времена на мрачно съвършенство. Назъбена пукнатина прорязва като мълния повърхността й. Пролуката никъде не е толкова широка, че дете да не може да я прекрачи, но изглежда бездънна. Разстила се мъгла. Тук-там прозират намеци за цвят. Всеки цвят се изпълва с хиляди черни и сиви оттенъци.
В сърцето на равнината се извисява огромна сива крепост — тайнствена и по-древна от всеки записан спомен. Стара кула се е срутила напряко на цепнатината. От сърцето на укреплението се носи ужасно, дълбоко и бавно туптене — като на дремещо сърце на света, разцепващо древната тишина.
Смъртта е вечност. Вечността е камък. Камъкът е мълчание.
Камъкът не може да говори, но помни.
Той и Нюен Бао вярваха, че има към мен дълг, толкова голям, че бе посветил живота си на защитата ми. Залагаше себе си, дори и душата си, заради мен. Но в същото време Тай Дей преднамерено лъжеше и мамеше чужденеца, който беше причината за срама на семейството му. И несъмнено нямаше да каже на Воина на тъмнината нищо, което да хвърли каква да е светлина върху отношението на Нюен Бао към Черния отряд.
Като се замисля, дори и моята любима, възлюбена Сари не беше казала много по въпроса. Тя умееше да сменя темата, без това да прави впечатление.
Казах нещо към дупката, но никой не ми отговори. Е, майната ви! Бях уморен.
Седнах в задълбочаващата се кал и отново се приготвих да заспя. Не отидох никъде. Не правих нищо друго, освен да спя.
72
Беше страхотна бъркотия, когато пленниците от дивизията на принца ме изтеглиха от земята. Мускуса и Хагоп от Старата банда, които не бях виждал от Чарандапраш, дойдоха да ме огледат.
— Изглежда са открили някакъв мелез между къртица и плъх — каза Мускуса.
— Само дето е по-кирлив. Ако не валеше, Мус, щях да ти предложа да вземеш кофа с вода и да я лиснеш по него.
— Смешници — замърморих аз. — Само си признайте кой ви изпрати. Веднъж да ви възложат да свършите нещо смислено и да се осерете.
— Характерът му се е подобрил след последния път, когато го видяхме — забеляза Хагоп. — Вече не позволява на разни малки пречки да го безпокоят.
— Какво правите, вие, момчета? Напоследък не сме получавали много новини от вас.
Хагоп се намръщи. Мускуса отвърна:
— Арест тук, удар там. Нищо сериозно.
На практика, откакто изобщо ги бях срещнал, единият от тях или двамата се възстановяваха от някаква рана. Именно с това бяха познати. Всъщност те бяха икони. Мускуса и Хагоп не можеха да бъдат убити, само наранени, и докато те оставаха живи, Черния отряд щеше да оцелее. Хагоп каза:
— Бяхме изпратени насам с куп работи за Стареца и с нещо, което да включиш в аналите. Имена.
— О! — Знахаря и аз винаги се опитвахме да записваме имената на нашите паднали братя по най-добрия възможен начин. След като си бяха отишли, това беше единственото доказателство, че са живели някога. Което си беше вид безсмъртие.
— Много имена — настоя Хагоп, — стотици. Миналата нощ не беше добра за Старата банда.
— Дали ще успееш? — попита Мускуса. — Всичко ли е заровено там, долу, в калта?
— Така е. — Но бях по-внимателен с аналите и с другите неща, отколкото към себе си. Държах ги в стая със стени, под и таван, изградени от трупи, с отводняване и всичко друго. Просто за всеки случай. И бях сигурен, че Господарят на сенките ще ни удари. — Стотици имена? Наистина? Някои, които познавам?
— Всички са в списъка.
— Ще трябва да ги добавя на гърба на книгата, която пиша сега — ако бяха стотици, щяха да са скорошни новобранци и имената им сигурно не ми говореха нищо. Щяха да бъдат записани някъде във ведомост, което нямаше нищо общо с мен.
Тай Дей се материализира. Не бях забелязал неговото отсъствие, докато не се появи. Той каза:
— Майка ми е добре — но не звучеше да е наистина сигурен.
— А?
— Откриха я в дупката на магьосника, когато го изкопаха. Ето защо дойдоха толкова късно при теб. Твоят капитан знаеше, че си добре. Но не беше наясно дали магьосникът е мъртъв или жив.
Той имаше предвид Едноокия, осъзнах аз. Да, разбира се, ако земетресението беше достатъчно лошо, за да надвие фината художествена изработка, която Тай Дей и аз бяхме вложили в нашето място, тогава землянката на Едноокия не можеше да е друго, освен изпълнена с дъждовна вода дупка.
— Тя беше в землянката на Едноокия?
Притеснен, шептейки, защото имаше други Нюен Бао наоколо, Тай Дей призна:
— И двамата бяха мъртво пияни. Припаднали в собственото си повръщано. Дори не знаеха, че покривът е пропаднал навътре, докато спасителите не ги извадиха.
— Съжалявам — казах му. — Но просто ще трябва да се посмея — беше по-силно от мен. Никакъв проблем да си представя картинката как онези двамата се бяха наквасили заедно. Кикотът ми беше освобождаване на цялото напрежение от изминалата нощ.