Осмият ден [bg]

— Има много начини.

— Например?

Манцигър избърса месестите си устни и се почеса по татуировката.

— Ами първо ги програмираш в определен момент да престанат да се възпроизвеждат — когато станат достатъчно. Така действа системата. Програмираш ги да се възпроизвеждат и да изпълнят определена задача, след което да се самоунищожат.

Дани се замисли.

— Като софтуерна програма.

Инженерът кимна.

— Като Уиндоус — прибави Дани.

Манцигър повторно кимна.

Дани разпери ръце.

— Е, не знам за твоя компютър, но моят два-три пъти седмично блокира. Не ми се ще да заложа съдбата на планетата на нанотехнологична версия на Уиндоус девет осем.

Манцигър се подсмихна.

— Основателен аргумент. Но човек не държи всички яйца в една кошница. Ако нямаш вяра на програмистите — а ние нямаме — можеш да вземеш още предпазни мерки.

— Какви например?

— Можеш да направиш така, че асемблерите да се възпроизвеждат в адски неестествена среда. Нещо, което не се среща в природата.

— Например?

Манцигър не се поколеба.

— Например при дълбок студ. Програмираш асемблерите да се възпроизвеждат в определени температурни граници. Така е при много вируси. Докато са при трийсет и седем градуса, всичко е наред. Приемникът вдига температура! Край. Така че, ако ограничиш възпроизводството до среда, по-студена от — да речем — минус трийсет градуса и фабриката ти е тук, в Силиконовата долина, това би трябвало веднъж завинаги да реши проблема.

— Ясно.

— Друг начин е да ограничиш суровината, която използват асемблерите. Например, естествено, че искаш да използваш евтина и достъпна суровина като морската вода, но прибавяш още нещо — нещо рядко. Може би осмий или ксенон. И даже да не успееш със студа и асемблерите се побъркат, пак няма да се получи!

Дани понечи да каже нещо, ала Манцигър не беше свършил.

— Или пък можеш да ги програмираш да се самоунищожават, ако станат препалено много в определено пространство — продължи той. — Така е при бактериите. Самоограничават се. — Дебелакът натъпка устата си с пържени картофки и с мляскане ги сдъвка.

— По един или друг начин, всичко е като при майката природа — въздъхна Ънгър.

— Точно така — съгласи се Манцигър.

Дани не бе толкова сигурен.

— Не ми е ясно защо твоят приятел е променил мнението си — каза той. — Години наред не се е тревожил — и после изведнъж започва да се безпокои. Какво се е случило?

Ънгър повдигна вежди.

— Безпокоеше се за кратките процедури във фабриката. Така ми казваше. Притискали ги да минават по прекия път.

— Та тук става дума за лечението на рака! — възкликна Манцигър. — Поне рака на гърдата. Знаете ли живота на колко много хора ще спасим? И колко пари ще донесе това? — Тази мисъл го накара да изсумти. — Джей се измъчваше заради нещо абсолютно невероятно… — Той поклати едрата си глава.