Бойно поле Земя II
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: battlefield earth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бойно поле Земя II». Краткое содержание книги:
Единият от хокнерите падна. Двама. Трима! Четвъртият почти стигна до телескопа и се търкулна в снега.
Вече се чуваше само свиренето на вятъра.
Иззад радио телескопа изскочиха няколко земни. Втурнаха се напред, а на фона на белия сняг бяло-червените им костюми за голяма височина изглеждаха като петна кръв. Обърнаха хокнерите и им взеха оръжията. Един от земните погледна надолу, където бяха изчезнали единият от хокнерите и корабът им. Единствената им възглавница са били облаците далеч долу.
Земните вдигнаха хокнерите и ги завързаха със спасителни въжета. Те самите също се бяха вързали, тъй като доста пъти се подхлъзваха и политаха надолу, докато успеят да качат мъртвите тела в самолета. Сега той се виждаше по-добре.
Един от земните се върна и провери радиотелескопа, после се плъзна към вратата на самолета и се метна на борда.
Самолетът излетя и се изгуби в облаците отдолу. Инфрачервеният лъч се премести в посока към облачната пелена и го проследи обратно до мината.
— Това е доказателство — каза толнепът полу-капитан. — През цялото време се съмнявах, че са те.
Игнорира коментарите, че той е бил за експедицията.
— Това е било само примамка — продължи той. — Очевидно е, че вчера при язовира просто са си поиграли с тази жалка експлозия, за да ни заинтригуват. Спотайвали са се и хванаха двама от екипажа на болбодите.
Радиотелескопът е само примамка, както и подозирах. Такива не са използвани векове наред. Всички използват инфралъчи, с тях може да се регистрира и най-малкият сигнал. Тъй че нарочно са сложили съвсем демонстративно телескопа, за да ни привлекат с експедиция. Никой от екипажа на хокнерите, с изключение на онзи тромавия, дето падна от скалата, не бе убит. Оръжията им бяха на „зашеметяване“. Така успяха да се сдобият с четирима хокнери.
— Нужно ли е да говориш толкова открито? — обади се командирът на джамбичуите, поглаждайки блестящите си люспи. — Може би ни записват.
— Глупости — каза толнепът. — Детекторите ни не откриват инфралъч, освен това сме на локални вълни. Казвам ви, че никой не използва радиотелескопи от… от времето на Хамбонската Слънчева война! Дават много повече шум, много са обемни. Това там е просто мишена. И забелязахте ли колко хитро се върна офицерът и го „настрои“? Надяват се пак да опитаме.
— Според мен той е прав — каза ховинът. — Сега разполагат с двама болбоди и четирима хокнери и могат да си ги разпитват на спокойствие. Като знам какви са психлоските методи на разпит, не ми се ще да съм на мястото на онези от екипажа!
— Те не са психлоси! — каза суперлейтенантът хокнер, като се опита да прикрие факта, че бе поразен от съдбата на своите съекипажници.
— Напротив, психлоси са — каза болбодът. — Нали видяхте онзи психло заедно със земните край езерото миналия ден. Психлосите използват чужди раси, които подчиняват да им служат. И преди са го правили. Предлагам да ги нападнем заедно още сега и да разрушим всичките им съоръжения! Преди да са успели да се подготвят още по-добре.
Но точно в този момент всички се стреснаха от един неясен образ, който се появи на екраните. Беше сиво човешко лице с черна коса и брада. Очите му бяха сини. Съществото бе наметнато с някакво старо наметало.
— Ако включите предавателите си на планета-рен обхват — каза новопоявилият се на психлоски, — бихме могли да обсъдим връщането на членовете на вашия екипаж. Двамата болбоди са поразтърсени, но им няма нищо. Четиримата хокнери са само зашеметени, макар че единият е със счупена ръка.
Включиха на планетарен обхват, но всички дружно казаха категорично не!
Полу-капитанът толнеп успя да надвика врявата:
— За да плените пратениците ни, нали? Категорично не!
— Можем да заведем всички на един хълм — онзи до вулканичния кратер. Всички ще са на открито и във въздуха няма да има наши самолети. — Земният настояваше. — Корабът, с който ще ги приберете, няма да бъде обстрелван.
— Не сте успели да ги разпитате толкова бързо — каза джамбичуят, — значи трябва да са мъртви!
— Всички са добре — каза земният. — Сигурни ли сте, че не искате да ги приберете?
Категорично не!
— Добре — каза земният и повдигна рамене. — Поне ни кажете какво ядат.
Толнепът даде сигнал на другите от своя екран. Искаше да говори.
— Ами разбира се — с мазна усмивка каза той. — Ще приготвим пакет с храна и ще го изпратим долу.
Изключиха от планетарен обхват.
— Нали ви казах — продължи толнепът, — че всички тези неща са били само за примамка. Двама от вас се провалиха, тъй че оставете сега на мен.