Кукловодът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кукловодът». Краткое содержание книги:
За да се справи с купищата следствени материали, предоставени от обвинението, той наема дъщерята на руски емигранти Катрина Мазорски, която прилича на пънкарка, но се оказва отлична юристка и незаменима помощничка.
В процеса на търсене на доказателства, които да спасят клиента им от смъртното наказание, двамата попадат на невероятен заговор, в който генерал Морисън е само неволна пионка. Следите минават през коридорите на властта в Белия дом и заседателните зали на Кремъл, за да ги отведат до човека, насочвал и управлявал световната политика в продължение на десетилетия — Кукловода.
И все пак нещо не се връзваше. Някъде в мозайката липсваше едно парче и аз не знаех какво е.
— Ти си знаел, че е предател — казах. — Знаел си от дванайсет години. Защо не го спря?
Той ме изгледа с чиста омраза.
— Защото ни беше полезен, идиот такъв.
Бях напълно объркан.
— Полезен? Нищо не разбирам.
— Естествено, че не разбираш. Какво докладваше Алекси на твоите хора?
— За някаква тайна организация, която според него подкопавала Русия и причинявала войни и революции.
— Тайна организация?
— Каза, че е помогнала за падането на комунизма и избирането на Елцин за президент. Както и за повторното му избиране. Причинила е войните в Чечня, Грузия и Азербайджан.
Той започна да се смее още преди да свърша.
— И вие сте вярвали на тези глупости?
— Ами… — заекнах.
— Разбира се, че не сте — отсече той. — Вашите хора със сигурност са го разбрали. Горкичкият Алекси — толкова умен и привлекателен, а в главата му нещо не е наред. Нали така?
Кимнах, защото наистина бяхме направили това заключение.
Тогава той започна да се смее съвсем искрено.
— Алекси разправя тези дивотии на твоите хора от дванайсет години и колкото повече ги усложняваше, толкова по-налудничаво изглеждаше.
— Но ти също си му повярвал, нали? Помагал си на Алекси да издирва тази организация. Проникнал си сред хората на Елцин и си пратил Алекси да търси заговорниците. Осигурявал си му средства и си бил лично замесен.
Той изглеждаше напълно изумен.
— Алекси ли ти каза това?
— Да.
Изненадата се смени с любопитство.
— А каза ли ти дали ги е открил?
— Не. Но ти го знаеш, нали ти е докладвал. Бил си наясно с всеки етап от разследването.
— Наистина ли?
— Алекси дори ми разказа как веднъж лично си издирвал оръжията, откраднати от влаковите композиции.
— А, да, онзи път — каза той, като се пляскаше по крака, сякаш си припомняше доброто старо време. — Когато Алекси си помисли, че ги е хванал. Оставаха му броени минути, но все пак направи една грешка.
Аз клатех глава, напълно объркан.
— Какво говориш? Каква грешка?
— Той винаги се държеше като добрия син и искаше новият му баща да знае какво е направил. Толкова искаше да се гордея с него, че хукна към мен на горния етаж, за да ме извика в контролния център. За нещастие тъкмо се канеше да разруши най-важното дело на живота ми и аз, разбира се, трябваше да го спра. Така че саботирах операцията му.
— Искаш да кажеш, че…
— Разбира се, идиот такъв. Тази тайна организация, както я наричаш, са моите собствени хора.
— Но…
— Но нищо — озъби се той, защото очевидно знаеше какво ще го попитам. — А сега аз искам да ти задам един въпрос.
Кимнах.
— Знаеше ли, че аз издигнах Ким Ир Сен на власт? Заминах за Северна Корея с него, когато свърши Втората световна. Елиминирах враговете му и го снабдих с оръжия, за да изгради освободителна армия. Дори убедих Мао да изпрати китайски войски и да го спаси, когато вашите военни го прогониха от Южна Корея. Знаеш ли, че именно аз вербувах Фидел Кастро? Срещнахме се в Мексико, когато той беше само един млад бандит с огромно самочувствие. Дадох му оръжие и му казах как да прогони Батиста от острова. Хо Ши Мин също е мое творение. Накарах да избият съперниците му и му помогнах да се издигне начело на движението на националистите. Съдействах му да изгони французите от Виетнам и направлявах всеки ход от нашата подкрепа във войната му срещу вашата армия.
Той млъкна, за да ми даде възможност да осмисля чутото. Бях се досетил за това-онова от разни материали на разузнаването, но беше съвсем друго да го чуя как се хвали. Не се случва често да слушаш човек, който лично е променил хода на световната история. Беше смразяващо.
— А имаше и други водачи в други държави. Конго, Етиопия, Източна Европа. Знаех как да направлявам революциите и войните, как да издигам подходящите хора чак до върха. Аз бях Кукловодът. Сталин ми измисли този прякор. Хрушчов също ме наричаше така. Брежнев ме смяташе за Бог. Андропов също.
— Сигурно си имал доста работа — казах, като се чудех защо ми разказва всичко това.
Той ме изгледа саркастично.
— Един ден се събудих и осъзнах нещо твърде шокиращо, Дръмънд. Работех за идиоти. Аз построих империя за тях, а те разрушаваха собствената ми родина. До един бяха глупави, продажни хора. Сталин почти закопа Русия. Сключи онази идиотска сделка с Хитлер и едва не ни изби всичките. После дойде Хрушчов, който се пазареше толкова тромаво с вашия Кенеди, че едва не ни докара до ядрена война. А Брежнев беше най-обикновен крадец. Дори не беше интелигентен крадец. Отивахме от лошо към по-лошо. Знаеш ли какво е чувството да служиш на система, която издига такива боклуци за водачи?