Страст

Не можеше да й откаже, както не можеше да спре слънцето да изгрее и вятъра на духа. Там, сред слънчогледите — скрити, пазени и благословени от тях — той нежно я положи на земята и се наведе над нея. Докато ръцете му се оправяха с дрехите, а тя в своето нетърпение ту помагаше, ту пречеше с нейните, устните му търсеха всяко току-що открито местенце от нежната й топла плът.

Тя ухаеше на слънце, имаше вкус на мед. Кожата й блестеше като редки свенливи перли, току-що извадени от морето, а пръстите му я усещаха много по-гладка. Всичко в нея го мамеше, привличаше, всичко в него откликваше на този чувствен, древен зов на жената към мъжа. Като обсипваше жадното му тяло с целувки и го боготвореше с устни, шептящият й дрезгав глас изпращаше чудни тръпки на страст през тялото му. Възбуждаше го, омагьосваше го, опияняваше го със звуците, които издаваше, и така разпалваше все повече страстта му.

Възнамеряваше да е нежен, обеща си да я дари с цялата нежност, която й е нужна. Но когато страстта оплете копринената си мрежа около тях и ги обгърна с плетеницата си, природата показа, че има други планове.

Слънчогледите благосклонно кимаха златисти глави. Земята бе топла под тях, въздухът се изпъваше от уханието на смачкана трева и любов, докато те се радваха на опиянението.

— Благодаря — прошепна тя и вдигна ръка да погали лицето му, очите й бяха огромни, сини и препълнени от любов, когато се взря в любимото лице. — Благодаря ти, че дойде в живота ми, спаси сърцето ми, върна вярата ми и прогони духовете от мен. Но най-много ти благодаря, че ме обичаш.