Втъкан свят

I. СТРАТЕГИЯ

Освободителната армия на Шадуел се състоеше от три главни батальона.

Първият, определено най-големият, включваше масата от последователи на Пророка — приобщените към вярата чиято разпаленост той бе възбудил до фанатизъм и чиято преданост към него и обещанията му за нова ера нямаха граници. Беше ги предупредил, че ще има кръвопролития, и наистина щеше да се пролее кръв, много от тяхната кръв. Те обаче бяха готови за тази жертва. Всъщност по-буйната фракция сред тях, главно Ий-ми, най-лудите глави от Родовете, направо горяха от нетърпение да строшат нечии кости.

Шадуел с вече беше използвал този ентусиазъм — макар и дискретно — когато случайни членове на паството му поставяха под въпрос неговите проповеди, и беше готов да го използва пак при най-малкия признак на отпускане в редиците. Разбира се, той щеше да направи каквото може за да подчини Фугата с помощта на реториката, но не смяташе, че шансовете му са големи. Лесно беше да подлъже своите последователи — животът им в Царството до такава степен ги беше залял с полуистини, че бяха готови да повярват на всяка измислица, стига да е добре рекламирана. Но Виждащите които бяха останали във Фугата нямаше да се заблудят толкова лесно. И тогава щяха да заиграят палките и пистолетите.

Втората част от армията му включваше съучастниците на Хобарт, подбрани членове на Отряда който той старателно беше подготвил за деня на революцията, който така и не настъпи. Шадуел ги беше запознал с удоволствията в сакото си и всички те намериха в гънките му по нещо, за което си заслужаваше да продадат душите си. Сега те бяха неговия Елит, готови да защитават персоната му до смърт, ако обстоятелствата го наложат.

Третият и последен батальон беше по-незабележим от другите два, но затова пък не по-малко мощен. Неговите войници бяха копелетата, синовете и дъщерите на Блудницата: неизброима и недисциплинирана паплач, които обикновено слабо приличаха на бащите си и по природа бяха от леко обезумели до напълно побеснели. Шадуел се беше погрижил сестрите да скрият добре подопечните си, защото те бяха доказателство за поквара, с която Пророка не биваше да бъде свързан, но те чакаха, драскайки покривалата с които ги беше завила Непорочна, готови да бъдат пуснати, ако по време на кампанията се наложи да прибягнат до такива ужаси.

Той беше планирал нашествието си прецизно като Наполеон.

Първата фаза, която започна един час след разсъмване, предвиждаше да отиде в Дома на Капра и да се изправи срещу Съвета на Родовете преди да имат време да обсъдят положението. Пътуването дотам бе осъществено като триумфален марш. Колата на Пророка със затъмнени стъкла, които скриваха пътуващите в нея от очите на любопитните, водеше конвой от десетина автомобила. Шадуел седеше на задната седалка, а до него беше Непорочна. Докато пътуваха той изказа съболезнованията си за смъртта на Блудницата.