Не бой се от нищо
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не бой се от нищо». Краткое содержание книги:
Внезапно в живота му настъпва фатална промяна — става свидетел на мистериозно убийство. Кристофър забравя страховете си и се изправя срещу обитателите на Мунлайт Бей, за да предотврати пъклен заговор, заплашващ да унищожи света.
— След като снощи си тръгнах оттук, отидох при Рузвелт Фрост — казах аз.
Боби ме изгледа под вежди и попита:
— Поговориха ли си с Орсън?
— Рузвелт се опита, но Орсън отказа. Имаше една котка на име Мънгоджери.
— Естествено — сухо отбеляза той.
— Котката казала, че хората в Уайвърн искат да престана да се занимавам с тази история.
— Лично ли говори с нея?
— Не. Рузвелт ми предаде посланието.
— Естествено.
— Според котката щял съм да получа предупреждение. Ако не спра да слухтя, ще убият приятелите ми един по един, докато се откажа.
— Ще ми пръснат черепа, за да те предупредят?
— Идеята не е моя, а тяхна.
— Не могат ли просто да убият теб?
— Рузвелт каза, че изпитвали страхопочитание към мен.
— Е, че кой не го прави?
Дори след преживяванията си с маймуните Боби още изпитваше съмнения по въпроса за отъждествяването на животните с хората. Но сарказмът му определено бе намалял.
— И веднага след като слязох от „Ностромо“, бях предупреден, точно както котката бе казала — продължих аз.
Разказах му за Стивънсън, а Боби попита:
— Щеше да убие Орсън, така ли?
Кучето, което пазеше пиците, вдигна глава и изскимтя, сякаш да потвърди историята ми.
— Застрелял си шерифа, а? — рече Боби.
— Той беше шеф на полицията.
— Ти си застрелял шерифа — настоя той.
Преди много години Боби беше пламенен почитател на Ерик Клептън, затова знаех защо му харесва повече да се изразява така.
— Добре — склоних аз. — Аз застрелях шерифа, но не застрелях заместника.
— Изпусна ли те от поглед, все ще забъркаш някоя каша.
Той напълни автоматичните пълнители за револвера и ги пъхна в кесията, която Саша бе купила.
— Ризата ти е страхотна — отбелязах аз.
Боби беше облечен в уникална хавайска риза с дълги ръкави, изобразяваща зрелищна мозайка на тропически цветове: оранжево, червено и зелено.
— Компания за облекло „Камехамеха“, от около 1950 година.
Саша скри пожарогасителите, влезе в кухнята и включи една от двете фурни, за да затопли пиците.
— Сетне подпалих патрулната кола, за да унищожа доказателствата — добавих аз.
— С какво са пиците? — обърна се той към Саша.
— Едната е с чушки, а другата — с кренвирши и лук.
— Боби е с вехта риза — отбелязах аз.
— Старинна — поправи ме той.
— Както и да е, след като взривих патрулната кола, отидох в „Свети Бернадет“ и влязох.
— С взлом?
— През отворен прозорец.
— Пак е незаконно.
— Стара риза или старинна — струва ми се едно и също.
— Едното е евтино, а другото не е — обясни Саша.
— Едното е изкуство — рече Боби и й подаде кожената кесия с автоматично зареждащите се пълнители. — Ето ти боеприпасите.
Тя я взе и я пъхна в колана си.
— Сестрата на отец Том беше колежка на майка ми — рекох аз.
— От типа луди учени, които искат да взривят света? — попита Боби.
— Не става дума за експлозиви. Но сега и тя е заразена.
— Заразена. — Боби направи гримаса. — Наистина ли трябва да вярваме на тази история?
— Да. Но е сложно. Свързано е с генетиката.
— Работа за големи умове. Каква досада.
— Не и този път.
Далеч в небето над океана пулсираха ярките артерии на мълниите. Разнесе се приглушен тътен.
Саша бе купила и ловджийски патрондаш и Боби започна да го зарежда.
— И отец Том е заразен — добавих аз, слагайки в джоба на ризата си един от пълнителите за деветмилиметрови патрони.
— А ти? — попита Боби.
— Може би. Майка ми трябва да е била. И татко също.
— Как се предава заразата?
— Чрез телесните течности — отговорих аз, поставяйки останалите два пълнителя зад една от дебелите червени свещи на масата, за да не се виждат от прозорците. — И вероятно по други начини.
Боби погледна Саша, която слагаше пиците във фурната.
Тя сви рамене и рече:
— Щом Крис е заразен, и аз съм заразена.
— От година се държим за ръце — казах аз на Боби.
— Искаш ли сам да затоплиш пицата си? — попита го Саша.
— Не. Трябва да положа много усилия. Давай, зарази и мен.
Затворих кутията с патроните и я сложих на пода. Пистолетът ми още беше в джоба на якето, което бе окачено на облегалката на стола.
— Може би Орсън не е точно заразен. Искам да кажа, че по-скоро е преносител или нещо подобно.
Прокарвайки патрон между пръстите и по кокалчетата си като фокусник, който жонглира с монета, Боби попита:
— И кога ще започне гноясването и повръщането?
— Това не е болест в традиционния смисъл, а по-скоро процес.
Отново блесна светкавица. Красива. И твърде краткотрайна, за да ми навреди.