Ден на гнева

Внезапно се заслуша.

— Джо Блиц ли каза?

— Джо Блиц… — промърмори Хейзълиъс, — лейтенант Скот Морган… Бърнард Хъбъл… Курт фон Рахен… капитан Чарлс Гордън…

— Кой е Джо Блиц?

— Джо Блиц… капитан Нортръп… Рене Лафайет…

— Кои са тези хора? — попита Форд.

— Никой. Те не съществуват… Noms de plume…

— Какво, псевдоними ли? — приведе се Форд над Хейзълиъс. На слабата светлина лицето му беше обляно в пот. Очите му бяха стъклени. Но у този мъж все още бе останала странна и почти свръхестествена жизненост. — Чии псевдоними?

— На кого друг? На великия Л. Рон Хъбард20… Умен човек… Само че него не са го нарекли Антихрист… имал е по-голям късмет от мен, негодникът.

Форд беше слисан. Джо Блиц? Псевдоним на Рон Хъбард? Хъбард беше авторът на научнофантастични романи, поставил началото на собствена религия. Хъбард вярваше, че най-големият подвиг, на който е способен човек, е да основе световна религия, и затова се бе заел с такова нещо. Рон Хъбард се бе превърнал в сциентологичен месия.

Възможно ли беше? Този въпрос ли имаше предвид Хейзълиъс? Какво беше предназначението на подбраният лично от него екип? На трагичната съдба на всеки учен? Изабела, най-великият научен експеримент в историята? Изолацията? Платото? Посланията? Потайността? Гласът на Бога?

Форд си пое дълбоко въздух и се наведе над учения:

— Волконски написа бележка непосредствено преди… смъртта си — прошепна той. — „Прозрях отвъд лудостта. За да ти докажа, ще ти дам само едно име: Джо Блиц.“

— Да… Да… — отговори Хейзълиъс. — Питър беше умен… Твърде умен, не беше за негово добро… Тук допуснах грешка, трябваше да избера някой друг… — Мълчание, последвано от дълга въздишка. — Мислите ми блуждаят. — Гласът му потръпна на прага на здравия разум. — Какво казвах?

Хейзълиъс се върна в реалността, но за съвсем кратко.

— Джо Блиц е Рон Хъбард, човекът, създал своя религия. За това ли е всичко?

— Бълнувах.

— Но това е бил планът — каза Форд. — Нали?

— Не разбирам за какво говориш — прозвуча малко по-остро гласът на Хейзълиъс.

— Разбира се, че знаеш. Ти си организирал всичко — построяването на Изабела, проблемите с машината, гласа на Бога. През цялото време си бил ти. Ти си хакерът.

— Нищо не схващаш, Уайман. — Хейзълиъс звучеше така, сякаш се бе върнал в действителността — с ясно съзнание.

Форд поклати глава. Отговорът е бил пред очите му почти цяла седмица — в досието на този човек.

— През по-голямата част от живота си си се занимавал с утопични политически кроежи, нали?

— А нима не е така с всички?

— Не и до степен на обсебване. Но ти си бил обсебен и, което е още по-лошо, никой не те е слушал — дори и след като си спечелил Нобеловата награда. Сигурно това те е влудявало — най-умния човек на земята, а никой не го слуша. След това съпругата ти починала и ти си се уединил. Появил си се две години по-късно с идеята за Изабела. Искал си хората да те чуят. Искал си да промениш света повече от всякога. А има ли по-добър начин, освен да станеш проповедник? Да положиш началото на своя религия?