Бездна
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бездна». Краткое содержание книги:
Един решителен мъж организира най-мощната и високотехнологична експедиция до острова, предизвикан по-силно от тайната, отколкото от очакваното злато за два милиарда долара. Въоръжен с повече компютри, отколкото би притежавал някой университет, доктор Хач влиза в битка с дяволската изобретателност на гения, който преди три века е създал чудото — и проклятието на потайния остров. Стъпка по стъпка изследователите потъват в мистерията. Но докато се опитват да проникнат в Бездната, хората един след друг биват застигани от зловеща, необяснима гибел. За доктор Хач единственият път за измъкване от кошмара остава само надолу: през черните водни въртопи и оплисканите с кръв катакомби под скалите.
Дали намирането на ключ към тайната ще разруши проклятието на острова? И дали наистина Рагид Айлънд е врата към несметно съкровище, или към самия Ад?
Зърна мигновено примигване на светлинка, която раздра мрака, обвил тъмния бряг. Погледна отново, но нея вече я нямаше: блясък от светкавица, който се бе отразил от скалите. Заспуска се по склона.
Изведнъж светлината се появи отново, този път по-близо — подскачаше по брега. След това се вдигна нагоре — мощен, жълтеникав, халогенен лъч, забит в мрака. Движеше се напред-назад по брега, търсеше нещо. Светлината изведнъж го заслепи и той видя сянката зад прожектора да се издига на хълма пред него. Бяха го засекли.
Чу отново странния, насечен шум, който бе дочул да идва и от „Серберъс“: потракването надмогна рева на прибоя и воя на вятъра — тракането на гигантските игли за плетене. Вдясно от него в начупена линия се заиздигаха яростни облачета пръст и кал. Стрийтър бе в тъмното зад него и го обстрелваше с автомата с игличките.
Хач бързешком се претърколи наляво и отчаяно се устреми към върха на склона. Последва нов демоничен откос и оръжието раздра земята там, където Хач бе лежал само преди миг: сто волфрамови гвоздея тропосаха пръстта.
Като пълзеше и се претъркулваше, Хач прехвърли склона, подхлъзна се върху мократа трева и падна върху дигата от далечната му страна. Изправи се и се огледа като обезумял. Нямаше дърво, зад което да се скрие, а само голата ливада и възвишението към Ортанк. Виждаше пред себе си малката барачка, която Бонтер използваше да складира оборудването си при разкопките, а до нея бе правилният квадрат на изкопа — пиратският гроб.
Погледът му се спря на навеса. Можеше да се скрие в него, или дори под него. Но това щеше да бъде първото място, където Стрийтър щеше да го потърси.
Хач се поколеба още секунда. След това спринтира през ливадата и скочи в гроба.
Залитна от удара при падането си от метър височина, след това се задържа. Лъчът светлина за миг освети ямата. Някои от пиратските скелети бяха извадени от масовия гроб. Но повечето си оставаха на място, покрити с брезент. Планираше се разкопките да бъдат заринати през следващата седмица; знаеше, че Бонтер бе извадила само толкова скелети, колкото й бяха необходими да направи уникалното си напречно сечение.
Раздиращ гръмотевичен откос го сепна и го подтикна към действие. Бързешком пропълзя под единия от брезентите. Нещо отдолу му убиваше: той бръкна в пръстта и извади голямо парче от строшен череп. Избута го встрани и легна неподвижен, в очакване.
Пръстта под брезента бе влажна, но не беше кал; вече защитен от дъжда и вятъра, Хач усети как топлината бавно плъзва по вкочанените му крайници.
Долови шума на измъкващ се от калта ботуш.
Хач затаи дъх. Чу острото изскърцване на метал — отвори се с трясък вратата на бараката. След това — тишина.
Отново стъпки — отпървом далечни, после по-наблизо… Тежко, равномерно дишане, може би на три-четири метра разстояние. Хач дочу изщракването на затвора — оръжието бе заредено. И разбра, че Стрийтър не се бе подлъгал.
Автоматът излая и дъното на гроба изведнъж оживя, загърчи се в миниатюрни облачета от прах, пясък и парчета кости. С периферното си зрение Хач видя как брезентът се разцепва и подскача, вдигнат във въздуха от ударите на стотици гвоздейчета, кокалите под него се сриваха в калта, превърнати на прах. Обезумелите смъртоносни откоси от иглички приближаваха към него и той осъзна, че разполагаше със секунда, може би две, да реши какви възможности му оставаха, ако изобщо имаше такива.
Автоматът се закашля и млъкна. Чу се изтракване на метал. Решил се на отчаян риск, Хач се надигна от гроба и скочи насляпо в посоката, от която идваха изстрелите; брезентът се разтвори широко пред него. Блъсна се в Стрийтър и го събори по гръб в калта. Автоматът падна на земята, до него — новият пълнител, а фенерът отхвърча на метър в тревата. Хач сви коляно към слабините на Стрийтър и бе възнаграден от остра болка.
— Копеле! — извика Хач и затисна с едрото си тяло борещия се и удрящ напосоки под брезента Стрийтър. — Гадно копеле!
Последва внезапен удар по брадата му и Хач усети как зъбите му изскърцаха. Залитна назад, главата му сякаш изведнъж олекна; навярно Стрийтър го бе ударил с глава. Хач се стовари тежко върху брезента, но Стрийтър бе жилав и силен за ръста си и Хач почувства как започва да се изплъзва, гърчейки се. Той бързо скочи, грабна пълнителя и го захвърли надалеч в мрака. След това тръгна към фенера в момента, в който Стрийтър скочи на крака и се освободи от калния брезент. Ръката му се стрелна към колана и изскочи с малко автоматично оръжие. Взел мигновено решение, Хач настъпи фенера.