Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
Продаде останалите финтифлюшки, изпрати на майка си доста пари, за себе си остави само едно колие за талисман, и без това не можеше да му вземе много пари, камъните не били истински, имаше и едно повредено листенце. Огърлицата много му харесваше, той си мечтаеше как ще се запознае с някое момиче, което ще се казва например Надежда или Наталия… Разбира се, парите бързо свършиха, нали продаваше всичко евтино, нищо не разбираше, пък и се страхуваше. И като обявиха комсомолски набор за целините, защо да не замине, да опита? Момчетата от бригадата бяха свестни, не като простаците на Монголеца; завърши вечерна гимназия, оставаше му само последният клас, и влезе в икономически институт, пак вечерно…
— Нататък не е интересно, Константин Дмитриевич, даже е скучно, чак сега истински усетих живота, когато станах на петдесет и пет и срещнах Ника, своята съдба…
— Боже мой, аз го търся този човек, Очилатия, цяла година вече! Мишка Киряк, Михаил Кирякович Дробот, Михаил Кирилович Дробот, убиеца на майка ми. Моля ви да не казвате нищо на Ника, колието вече е неин талисман. Миналото няма да се върне и Дробот е отдавна в небитието.
— Моля да подпишете протокола. Огледът е завършен. Всички са свободни.
Дежурният следовател се скъса да демонстрира своята обективност.
Консервна кутия, бутилка от водка, остатъци от хляб, касетофон. Три велосипеда до дървото. И един москвич — модел 82-а. Четиримата младежи довършиха набързо почнатия пикник. Единият беше с уокмен и слушалки на главата, втората беше девойка, грозничка, сипаничава. Другите двама бяха млади момчета, играеха на „21“. Онзи със слушалките вдигна празната бутилка и я подуши. Извика високо:
— Татяна, тази бутилка не е помирисвала водка!
— Водка имаше преди три месеца! — също високо отговори момичето и мигом притисна пръст на устните си: откъм пътя се чу слаб шум на кола. Компанията веднага скочи и се втурна — не, не към москвича, а към добре маскираната между дърветата волта. Младежът със слушалките зае шофьорското място и когато в далечината се зададе ягуарът, леко потегли, като едновременно вдигна радиотелефона:
— Тринайсети! Грязнов! Грязнов!… Александра Ивановна, вие ли сте? Тук Четиринайсети! Следвам автомобила, тъмносин ягуар, номер 27–27 МЮО, движи се към града. Изпратете смяната на разклона… Какво? Не чувам! Нищо не виждам, стъклата им са огледални, спазвам дистанция!… Александра Ивановна! Отзад се задава БМВ-то. Същото! Ще го пусна напред!
Свали слушалките с рязко движение и наду музиката. Намали скоростта и подкара на зигзаг, сякаш се закачаше с БМВ-то, то избипка и ги изпревари с пълна скорост отдясно. Компанията във волгата размаха ръце през прозорците с весел смях. Шофьорът на БМВ-то им хвърли злобен поглед. На задната седалка до слаб мъж с очила седеше майор Роман Гончаренко и пушеше невъзмутимо.
На разклона двама от ягуара се преместиха в БМВ-то и проблясвайки с огледалните прозорци, тъмносиният красавец направи обратен завой.
След като последваха от разклона шедьовъра на немското автомобилостроене, милиционерите го проследиха до „Фрунзенска“, до познатата сграда с червени тухли, къщата на Красниковски. По-нататъшните действия зависеха от развоя на събитията.
Гончаренко и другите трима още не бяха изчезнали във входа, когато пристигнаха още два автомобила чужди марки. Великолепието на западните коли докара Грязнов до нервна криза.
По улицата бързаха минувачи, майки и баби бяха излезли с децата, минаваха прегърнати двойки. Трябва да подготви момчетата си за всякакви каши с непредсказуеми последици. Трябва да бъде осигурена най-напред безопасността на нищо неподозиращите столичани. Грязнов даде необходимите разпореждания…
— Тежко му на Ромка. Сега трябва да помислим как да го измъкнем, Саша.
— Гончаренко ли?
— Защо, не е ли човек? Подлец, но човек… Пуши ли ти се?
— И още как!
— Ето, имам машинка за цигари.
Турецки остави пистолета и без да откъсва поглед от улицата, направи цигара с машинката — тя стана на дъга; дръпна дълбоко.
— Сега всичко зависи от тарашорските способности на „вечевците“. Ако свършат претърсването, преди да се върне стопанинът, ще ги приберем без много шум, нека Шура се занимава с тях. Или направо прокурорът на републиката. Ако не — да се оправят помежду си. За нас най-важното е да си вземем Роман.
— Как мислиш, дали Беса е с тях?