Присъда в смъртта

— Момичетата си ги бива — отбеляза, без да откъсва поглед от гъвкавите танцьорки на сцената. — Признавам, че разбираш от хубави жени… винаги си имал слабост към тях.

— Вярно е. Доколкото си спомням, ти пък обичаш да им причиняваш болка. Съпругата ми още има синини по ръката след запознанството си с теб.

— Нима съм я наранил? — Рикер се усмихна. Отдавнашната му мечта се сбъдваше. — Как е възможно да съм бил толкова невнимателен! Уведомил ли си безценната си съпруга за днешната ни среща или от време на време тя ти отвързва синджира и ти позволява да бъдеш мъж? — подхвърли язвително.

Рурк извади цигара, почука с нея по масата и се поколеба. Изражението му на човек, измъчван от противоречиви чувства, накара Рикер още по-широко да се усмихне. Рурк си поръча уиски и въпросително вдигна вежда.

— И аз ще пия същото… в памет на миналото.

— Две уискита „Джеймсънс“. Двойни, без сода. — Рурк се облегна назад и запали цигарата си. — Ще ми се да се договорим за нещо… в памет на миналото. Каквито и да са отношенията помежду ни, не намесвай жена ми.

В гласа му се промъкнаха гневни нотки, той млъкна, като че ли се мъчеше да се овладее.

— Опита да се домогнеш до съпругата ми, а тя тъпкано ти го върна.

— Извади късмет — промърмори Рикер, но гневно стисна устни, докато поемаше от процепа за сервиране чашата с кехлибарена течност. — Рано или късно късметът ще й изневери.

Рурк замахна, сетне се престори, че в последния момент се е осъзнал. Отпусна ръка и погледна към човека на Рикер, който пристъпи по-близо и посегна за оръжието си.

— Какво ще поискаш в замяна на нейната безопасност?

— Такава ли била работата? — Очевидно Рикер беше доволен от развоя на събитията и отново се отпусна. — Откровен въпрос. Но защо смяташ, че ще получиш откровен отговор?

— Ще ти се отблагодаря — побърза да добави Рурк, сякаш не го беше грижа, че се унижава, че угодничеството ще го постави в неизгодно положение.

— Ще ми струва доста усилия. — От възбуда сърцето на Рикер биеше до пръсване. Не успя да се въздържи, приведе се и заяви: — Открих, че ми харесва да причинявам болка на жена ти!

— Слушай…

— Не, ти ме чуй! Затвори наглата си уста, дето трябваше да я запуша преди години, и внимателно ме изслушай. Ясен ли съм?

— Божичко, на този май не му е мил животът. — Гласът на Фийни прозвуча в слушалката и Рурк се съгласи с констатацията му. Сви юмруци и тежко въздъхна:

— Ясно ми е. Кажи ми условията си, мътните те взели! Та нали с теб сме делови хора! Кажи ми какво искаш.

— Не така грубо, приятелю. Нима в речника ти не фигурира думичката „моля“?

„Ах, ти, мръсна гадино!“ — помисли си Рурк. Изкашля се, отпи от уискито си и измрънка:

— Моля, кажи ми какво искаш.

— Браво, така е по-добре. Преди години ти прекъсна деловите ни взаимоотношения, поради което загубих милион и двеста долара в пари и стоки, да не говорим за опетнената ми репутация. Като начало искам от теб десет милиона долара.

— И какво ще получа срещу тази сума?

— Ще получиш живота на съпругата си, драги. До полунощ трябва да преведеш сумата по банковата сметка, която ще ти дам. В противен случай ще наредя да убият жена ти, всичко вече е уговорено.