Айвънхоу [bg]

Чувството за рицарска чест, което никога не напускаше напълно де Брейси въпреки буйността и лекомислието му, не му позволи да стори никакво зло на беззащитния рицар, нито пък да го издаде на Фрон де Бьоф, който при никакви обстоятелства не би се поколебал да убие своя съперник за феодалното имение Айвънхоу. От друга страна пък да освободи този, когото лейди Роуина обичаше, както стана известно на всички, на турнира и от по-раншното изгонване на Уилфред от бащината му къща, бе проява на великодушие, до което де Брейси не можеше да се издигне. Той възприе един среден между доброто и злото път, като заповяда на двама свои оръженосци да пазят носилката и да не пускат никой да се доближава до нея. Техният господар им нареди, ако ги запита някой, да кажат, че в празната носилка на лейди Роуина е настанен един техен другар, ранен през време на схватката. Когато пристигнаха в Торкилстън, и рицарят тамплиер, и господарят на замъка бяха заети със собствените си планове, единият за богатството, другият за дъщерята на евреина, оръженосците на де Брейси отнесоха Айвънхоу, все още като ранен свой другар, в една отдалечена стая. Такова обяснение те дадоха на Фрон дьо Бьоф, когато той ги запита защо не са отишли на бойниците при знака за тревога.

— Ранен другар, а? — възкликна де Бьоф силно разгневен и изненадан. — Нищо чудно, че простаци и селяци имат нахалството да обсаждат замъци, а шутове и свинари да изпращат покани за бой на благородници, щом войниците са станали болногледачи и кондотиерите бдят при леглата на умиращи, когато замъкът е нападнат. На бойниците, мързеливци! — извика той с гръмовния си глас, така че сводовете отекнаха. — На бойниците или ще ви строша кокалите с тази палка!