Торнадо
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Торнадо». Краткое содержание книги:
Карл Хърболд е хитър, умен и абсолютно откачен тип, който не се спира пред нищо. Скроява подъл план и успява да избяга от затвора. Крайната му цел е Мексико, но преди това решил да мине през едно ранчо край Блуър, където никой не го очаква…
Шериф Ези Хадж тържествено и с почести излиза в пенсия. Празникът обаче не му се услажда, защото се оттегля с чувство на поражение и горчивина — гложди го мисълта за така и неразкритото убийство на Патси Маккоркъл, младо момиче, известно в града с лекото си поведение. Макар и пенсиониран, шерифът решава сам да продължи разследването. А подозренията го отвеждат там, където най-малко предполага…
Макар и едва загатната, усмивката й изразяваше толкова много. Например, че Ана знае всичките му тайни — на него също му с прииска да научи нейните. Погледнеше ли го с тази многозначителна усмивка, на Джак му идеше да се ощипе, за да се увери, че онова, което е изживял предната нощ, не му се е присънило.
Не, не му се беше присънило. Беше истина. Ана дори му беше казала, че го обича, при това, без да е пияна. Колкото и невероятно да звучеше, тя му беше казала, че го обича, и Джак й вярваше.
Гледаха се дълго, като омагьосани. Точно тогава и ги забеляза Дейвид.
— Ама защо не говорите? Да не е станало нещо? Да не сте се скарали?
Джак разроши косата му.
— Нищо не се е случило. Просто гледам майка ти.
— Защо?
— Защото е хубава — отвърна той и пак се спогледа с Ана.
— Мислиш, че е хубава ли?
— Ами да.
Дейвид погледна майка си, сякаш искаше да я прецени с очите на Джак.
— Добре изглежда — отсъди момчето и отхапа от сандвича.
— Дейвид! — повика го Джак и след кратко колебание добави: — Нали нямаш нищо против, ако ние с майка ти сме заедно?
Малчуганът изкриви личице — не го беше разбрал.
— Че нали сме заедно, Джак!
— Не, имах предвид, ако ние с майка ти сме нещо като приятел и приятелка.
Дейвид пак се свъси, но този път не защото не разбираше, а защото бе разочарован. Неговият идол току-що беше паднал от пиедестала. Чувстваше се предаден.
— Не знаех, Джак, че харесваш момичетата.
— Е, на твоите години и аз не ги харесвах. Но когато пораснах, започнаха да ми харесват.
— Аз няма никога да ги харесвам.
— Не бъди толкова сигурен.
— Няма пък! — повтори хлапето още по-категорично и ги погледна озадачено, после впери очи в Джак. — Ама наистина ли искаш мама да ти е приятелка?
— Да, искам. И то много.
— Да я целуваш и така нататък?
— Да.
Дейвид завъртя очи.
— Е, добре, щом искаш.
— Благодаря ти — отвърна най-сериозно Джак.
— Но пак ще харесваш и мен, нали?
— Абсолютно. Ти си ми най-големият любимец — потвърди мъжът и го шляпна приятелски по дланта.
Поуспокоен, Дейвид бръкна в пликчето с пържени картофи и си напълни устата.
— След обяда може ли да поплуваме?
Джак се засмя, развеселен от нехайното отношение на момченцето към тяхната връзка, но изпита и облекчение. От изражението на Ана разбра, че тя също е следила разговора и се радва от края му. И двамата щяха да са нещастни, ако връзката им притесняваше момчето.
Джак успя да убеди Дейвид, че не е за препоръчване да плуват в реката, докато придошлата вода не спадне. Но за да разсее огорчението на детето, а и да удължи този ден, който за него бе първият, когато се чувстваше семеен мъж, ги закара с пикапа в залесената част от имението на Корбет.
— Знаеш ли, Дейвид, че майка ти е много умна? Решила е да продаде част от дърветата на една дърводобивна фирма, която на тяхно място ще засади фиданки.
— Страхотно! — възкликна хлапакът. — Може ли да гледам, докато секат дърветата?
— Ще видим. Засега можеш да отбележиш някои дървета.
— Мале!
Килимът от ниски треви и борови иглички се беше превърнал в нещо като филтър, бе задържал под себе си дъждовната вода и сега повърхността беше суха. Видяха едно дърво, което според Джак беше за сечене, и той извади ножа и го подаде на Дейвид, който издялка буквата „Х“ върху кората.
След като малчуганът се залиса с дърветата, Ана прегърна Джак през кръста и извърна лице към него, за да я целуне. На него не му трябваха повече подканяния — той я целуна многозначително и усети как се възбужда. Накрая пусна младата жена и промълви:
— Съжалявам.
Но това изобщо не беше вярно — в погледа му се четеше обещание за предстоящата нощ.
Продължиха нататък през гората и Ана започна да пробва фотоапарата. Успя да убеди Джак и Дейвид да й позират и те стояха мирно, докато накрая детето не започна да хленчи, че от светкавицата виждало само червени кръгове пред очите си. Джак подозираше, че ги е снимала в непринудени пози и на естествена светлина, защото веднъж те с Дейвид се бяха навели да разгледат хралупата в едно изкорубено дърво и когато се изправиха, той забеляза, че Ана сваля фотоапарата и се усмихва самодоволно.
Заедно с пладнешкото слънце се завърна и жегата. От влажната пръст се заиздига пара и те решиха, че е време да се прибират в къщата. Джак смъкна стъклата в пикапа. Ана седна в средата, така че Дейвид да е от края и да слиза, за да отваря и да затваря портите в оградата на пасището, задача, която много му допадна.
Докато пътуваха, младата жена бе отпуснала ръка върху бедрото на Джак. Жестът беше съвсем подсъзнателен, но без да иска, с него тя изразяваше, че се чувства прекрасно, че вярва на Джак и се радва от близостта му. Той сложи ръка върху нейната, а Ана се сгуши до него, така че той усети гърдата й. Усети близост. С жена. Само с една жена. Още нещо, което беше ново за него.