Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
Изражението на професора стана още по-мрачно.
— Искаш да кажеш полубрат.
Криси пристъпи към двамата мъже, които сега се бяха изправили един срещу друг като боксьори, които възнамеряват да решат някакъв спор.
— Адам, защо ти…?
— Не вдигай врява за нищо. — Баща й махна с ръка, за да престане да протестира. После се обърна към Борн: — Питаш ме дали съм имал сексуална връзка с друга жена и дали от това не е произлязло нещо?
— Точно така.
— Никога не съм имал — отвърна професор Атъртън. — Обичах майката на момичетата и й бях верен, откакто се помня. — Той поклати глава. — Мисля, че намекът ти е напълно неуместен.
Борн не се смути.
— Трейси работеше за един опасен човек. Трябваше да се запитам защо го прави, тъй като ми се струваше съмнително, че работи за него по своя воля. После Криси даде част от отговора. Трейси е казала на този човек, че имала брат, който бил в беда.
Поведението на Атъртън рязко се промени. Всичката кръв от лицето му се отдръпна, можеше да падне, ако Криси не беше пристъпила към него, за да го подкрепи. С мъка го сложи да седне на стола срещу Маркс.
— Татко? — Тя приклекна до него и стисна потната му ръка. — Какво е това? — Има ли брат, за когото не знам?
Старият човек продължи да клати глава.
— Нямах представа, че тя знае — промълви той по-скоро на себе си. — Как, по дяволите, е разбрала?
— Значи е вярно. — Криси стрелна Борн с поглед, а после отново насочи вниманието си към баща си. — Защо с мама не сте ни казали?
Професор Атъртън тежко въздъхна и прекара ръка през потната си вежда. Погледна дъщеря си така, като че ли не я разпозна или очакваше да види някой друг.
— Не искам да говоря за това.
— Но трябва. — Тя се изправи и се надвеси над него, за да придаде по-голяма тежест на думите си. — Сега нямаш избор, татко. Трябва да ми кажеш за него.
Баща й продължи да мълчи. Изглеждаше по-спокоен, като че ли се бе освободил от обхваналата го треска.
— Как е името му? — примоли се тя. — Не можеш ли да ми кажеш поне това?
Баща й не смееше да я погледне в очите.
— Нямаше име.
Криси се отдръпна така, като че ли някой я беше ударил през лицето.
— Не разбирам.
— А и как би могла? — рече професор Атъртън. — Брат ти се роди мъртъв.
23
Джалал Есай беше човек мишена и го знаеше. Докато седеше в сгъваемия шезлонг, който беше отворил в тъмната си спалня, той се замисли върху тези фактори: решението да скъса със „Северий Домна“ не беше лесно… или по-скоро самото решение беше лесно, но прилагането му на практика стана трудно. Но когато се поема риск, винаги е трудно, каза си Есай. Не беше предприел нищо във връзка с решението си, преди да обмисли методите за изпълнението му. Беше си съставил списък на възможните пътища, по които би могъл да поеме, после ги елиминира един по един, докато стигна до този, по който имаше най-малко възражения, с най-приемливо ниво на риск и най-добри шансове за успех. Прибягваше до този методичен подход при всяко вземане на решение. Той беше най-логичният. Освен това му действаше успокояващо, подобно на молитвите към Аллах или дзен коаните24, при които мозъкът се изпълва с възможности, недостъпни за другите.
Затова седеше абсолютно неподвижен в мрака на апартамента, сред тъмнината на спалнята, където всички завеси бяха спуснати, за да не влиза светлина от уличните лампи и фаровете на минаващите от време на време посред нощ коли и камиони. За него нощта беше както чаша еспресо за други, даваше му спокойствие и му помагаше да мисли. Тогава той намираше пътя през тъмнината, дори и когато сънуваше кошмари, защото Аллах го беше дарил със светлината на правоверен.
Беше три часът сутринта. Знаеше какво ще последва и затова беше предпочел да не бяга. Бягащият става чудесна мишена, когато напуска своята територия. Спъва се… и умира. Есай нямаше намерение да се спъва. Вместо това беше подготвил спалнята си за неизбежното и желаеше, дори бе доволен да остане на мястото си, докато врагът покаже лицето си.
Първо чу звука. Едва доловимо драскане като от мишка откъм хола по посока на входната врата. Звукът много бързо престана, но той разбра, че противникът беше успял да се справи с ключалката, защото в апартамента имаше някой. Въпреки това Джалал не се помръдна. Нямаше причина. Гледаше към леглото, където гърбицата под завивките показваше за очите на врага присъствието на спящо тяло.
Качеството на мрака се промени. Стана по-плътен и непрогледен с пулса на друго човешко същество. Есай още повече фокусира погледа си. Врагът, който сега се намираше съвсем близо в зоната за убиване, се беше надвесил над леглото.
24
Кратки разкази, чиято цел е да се отвори съзнанието за истината на дзен. — Бел.прев.