Ръкописът на Чансълър
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Колечкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Чансълър». Краткое содержание книги:
Робърт Лъдлъм не прикрива становището си по тези въпроси, чиито отговори внушава по извънредно въздействуващ начин. В този негов роман художествената измислица се оказва част от една ужасяваща и смразяваща реалност. „Ръкописът на Чансълър“ ще увлече много от читателите с драматичното напрежение и наситеността на криминалната интрига, но това произведение е постижение на друг жанр, формулиран по-скоро с политически, отколкото с литературен термин.
Книгата на този популярен американски писател не случайно бива окачествявана като „политическа антиутопия“, като „политически черен роман“. И може би дори самият факт, че ние едва ли някога ще разберем какъв точно дял има истината в измислицата, озаглавена „Ръкописът на Чансълър“, допринася особено силно за ефекта на романа.
Чансълър напрегна мисълта си:
— Казах му, че ненавижда Макандрю, че се сковава от страх при споменаването на Часонг, че това има връзка с оставката на Макандрю, с липсващите данни от служебното му досие и с изчезналите досиета. Казах му, че е пълен с лъжи и увъртания. Че той и други като него са се съюзили, защото са били изплашени до смърт…
— От Часонг — довърши мисълта му О’Брайън. — Пак да се върнем назад. Конкретно какво му казахте за Часонг?
— Че има връзка с Макандрю. Затова той е подал оставка и се е готвел да направи разкрития. Че фактите за прикритието на операцията са в изчезналите досиета на ФБР. И затова Макандрю е бил убит.
— Това ли е всичко, което му казахте?
— Господи, напрягам се да си спомня.
— Поуспокойте се. — О’Брайън постави длан върху ръката на Питър. — Понякога най-важното доказателство е точно пред очите ни и пак не го виждаме. Ровим се дълбоко в подробностите, а изпускаме очевидното.
Очевидното. Думи… винаги думите. Те могат по най-неузнаваем начин да провокират асоциации, да събудят образи, да проникнат в спомени — споменът за мигновения проблясък в очите на изплашения генерал. Споменът за думите на умиращия: Не той! Тя! Той е само прикритие! Питър погледна към тънката, фино изработена тъкан на паравана. Очите му се приковаха върху вратата на стаята, където спеше Алисън. После се обърна към О’Брайън.
— О, боже, спомних си — тихо изрече той.
— Какво?
— Че в основата е жената на Макандрю.
31
Старши агент Каръл Куинлан О’Брайън се съгласи да не присъствува. Разбра всичко. В спалнята щяха да се обсъждат строго лични неща.
Освен това му предстоеше работа. Трябваше да проучи четиримата прочути и изтъкнати люде, трябваше да подразбере някои неща за далечните хълмисти възвишения в Корея, сцена на кръвопролитни сражения преди повече от две десетилетия. Колелото трябваше да се задвижи, фактите трябваше да се изровят.
Питър влезе в спалнята, нямаше представа как да започне, знаеше само, че не бива да отлага. При отварянето на вратата Алисън се размърда и обърна глава на другата страна. Отвори очи някак си стреснато и за мир се загледа в тавана.
— Здравей! — приветливо рече Питър.
Алисън въздъхна и седна.
— Питър, ти си тук!
Той бързо се приближи до леглото, седна на ръба и я прегърна.
— Всичко е наред — каза й той и тутакси помисли колко ли пъти Алисън е чувала баща си да повтаря същите тези думи на болната й майка.
— Боях се! — Алисън взе лицето му в ръцете си. Големите й кафяви очи търсеха да открият тревога в неговите. Цялото й лице изразяваше възбуда и загриженост. За него тя бе най-красивото създание, което бе срещал, но обаянието идеше от вътрешната й красота.
— Няма за какво да се страхуваш — каза той, чудовищна лъжа, която тя веднага усети. — Всичко свърши. Трябва само да ми отговориш на някои въпроси.
— Въпроси? — Тя бавно сне ръце от лицето му.
— Във връзка с майка ти.
Алисън затвори очи. Той почувствува омразата й. Неизбежната омраза, когато се споменеше за майка й.
— Казах ти каквото знаех. Разболя се, когато аз бях съвсем дете.
— Но все пак тя е останала в един дом с вас. Би трябвало да я познаваш дори в болестта й.
Алисън се облегна на таблата. Това не бе за отмора; напротив, тя бе напрегната, дебнеща, сякаш се страхуваше от този разговор.
— Не е точно така. Винаги някой се грижеше за нея и аз отрано привикнах да стоя настрана. От десетгодишна тръгнах по пансиони. През двете години, когато бяхме в Германия, ходех на училище в Швейцария. Когато баща ми бе в Лондон, учех в Девическия колеж в Гейтсхед. Това е на север, близо до Шотландия. Така че не съм живяла дълго с нея.
— Разкажи ми за майка си. Не след като се е разболяла, а преди това.
— Какво мога да ти разкажа! Та аз бях дете!
— Каквото знаеш. За баба ти и дядо ти, за дома, в които е живяла. Как е срещнала баща ти.
— Кому е нужно всичко това? — Тя се пресегна към цигарите на нощното шкафче.
Чансълър я гледаше твърдо:
— Аз приех условието ти от предната нощ. Ти обеща да приемеш моите условия. Спомняш ли си? — Той взе кибрита от ръцете й, запали цигарата й — пламъкът остана помежду им.
Алисън издържа на погледа му и отвърна:
— Спомням си. Добре, щом искаш. Майка ми такава, каквато я знаех преди. Родена е в Тълса, Оклахома. Баща й бил епископ, баптист. В същност и двамата й родители били мисионери и като малка и тя като мен доста е пътувала по разни далечни страни — Индия, Бирма, Цейлон, залива Бохайван.