Под купола (Том II)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том II)». Краткое содержание книги:
— Сега вече те пипнах — изпръхтя Младши, но някъде дълбоко в прегрелия му мозък се зароди съмнение. Лявото му око беше сляпо, а дясното — просълзено. Виждаше не един, а трима Барби.
Стреля и пак пропусна. В центъра на възглавницата се появи малка черна дупка. „Добре, че падна и спря да се щура насам-натам. И добре, че се сетих да презаредя.“
— Ти ме отрови, Бааарби.
Барби нямаше представа какви ги дрънка болният, но въпреки това се съгласи веднага:
— Точно така, нещастнико жалък, отрових те.
Младши мушна беретата между решетките и затвори сляпото си око, така останаха само двама Барби. Езикът му беше приклещен между зъбите, по лицето му се стичаше кървава пот.
— Ха да видим сега къде ще бягаш!
Барби не можеше да тича, но можеше да пълзи, и го направи. Насочи се право към Младши. Следващият куршум профуча над главата му, разцепи дънките и долните му гащи и откъсна ивица кожа от задника му, предизвиквайки неприятно парене.
Младши залитна и отстъпи назад. Коленете му се подгънаха, но той се хвана за решетките и така успя да предотврати падането.
— Не мърдай, шибаняко!
Барби се извърна към леглото и започна опипом да търси ножа. Съвсем бе забравил за него.
— В гърба ли искаш да те гръмна? — попита Младши. — Добре, все ми е тази.
— Застреляй го! — изкрещя Ръсти. — Застреляй го, застреляй го!
Преди да проехти следващият изстрел, Барби си помисли: „Мили Боже, Евърет, ти на чия страна си?“
31.
Джаки слезе по стълбите, следвана от Роми. Видя димната мъгла, която се стелеше около покритите с решетки лампи, и усети мириса на барут. Тогава Ръсти Евърет започна да вика:
— Застреляй го, застреляй го!
Рени Младши стоеше в дъното на коридора, до решетките на крайната килия, тази, която ченгетата понякога наричаха „Риц“. Бръщолевеше нещо на висок глас.
Тя не се поколеба. Дори не каза на Младши да вдигне ръце и да се обърне. Просто изстреля два куршума. Единият се заби в десния му бял дроб, другият прониза сърцето му. Младши умря веднага, още преди тялото му да се свлече на пода, а бузите му да се притиснат към две от вертикалните пречки на килията. Очите му се бяха забелили и лицето му приличаше на японска мъртвешка маска.
Иззад свличащото се тяло се появи Дейл Барбара, който лежеше на леглото и стискаше в ръка старателно пазения нож. Така и не беше успял да го отвори.
32.
Фреди Дентън сграбчи Хенри Морисън за рамото. Хенри си помисли: „Днес е направо нетърпим този Дентън. Не че преди съм можел да го понасям.“
Дентън посочи:
— Защо онзи дърт глупак Калвърт влиза в участъка?
— Откъде да знам, по дяволите! — сопна му се Хенри и сграбчи Дони Барибо, който минаваше бегом покрай него, бръщолевейки някакви глупости за терористи.
— Не бягай! — изрева Хенри в лицето на Дони. — Всичко свърши! Вече няма проблеми!
Дони, който вече от десет години подстригваше Хенри, като по време на всеки „сеанс“ му разказваше едни и същи вицове, го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. След това се отскубна и се затича към Ийст Стрийт, където се намираше фризьорският му салон. Явно се канеше да се скрие там.
— Тази вечер цивилните нямат работа в участъка — продължи Фреди Дентън. Мел Сиърлс пухтеше до него.
— Ами защо не отидеш да хвърлиш едно око, убиецо? — извика Хенри. — Вземи и този смотаняк с теб. Никаква полза няма от вас тук.
— Тя посегна към пистолета — оправда се Фреди. Щеше да му се наложи да изрича тези думи още много пъти. — А и не исках да я убивам. Исках само да я раня.
На Хенри не му се говореше на тази тема.
— Отидете там и кажете на стареца да се маха. Можете и да проверите дали някой не се опитва да освободи затворниците, докато ние тук се щураме като обезглавени пилета.
Нещо просветна в замаяните очи на Фреди Дентън.
— Затворниците! Мел, да тръгваме!
Бяха изминали само три метра, когато Хенри изрева в мегафона си:
— И приберете пистолетите, идиоти такива!
Фреди се подчини на командата, Мел също. Двамата пресякоха площадчето пред военния мемориал и изкачиха стълбите, водещи към входа на участъка. Пистолетите им бяха прибрани в кобурите, което вероятно беше добре за дядото на Нори.