Насочен взрив

— Не, аз умирам…

— Е, не преувеличаваш ли? — възкликна Полетаев.

Корольов отново поклати глава. На Полетаев му се стори, че отворената уста се опита да се усмихне.

— А какво си направил? Да не би да си убил някого? Изнасилил ли си? Крал ли си?

— Нее… — провлече гласа си Корольов. — Аз при-и-истигнах в Русия от Германия… — успя да каже той.

Полетаев едва не подскочи, като чу за кой ли път за Германия.

— Пристигнал си от Германия? Много добре. И тука ли откачи?

— Не… Арестуваха ме на гарата.

— Кой те арестува?

— Хората на Ваганов. Генерала…

— Но тогава какво си направил?

— Нищо. Трябваше само да предам…

— Какво да предадеш?

— Онова, което ми даде полковник Васин. Той също е тук. Знам… Виж на него все още можеш да помогнеш, а аз вече… — И Корольов някак неопределено сви рамо.

Полетаев прехапа долната си устна. Разбра! Повдигна сивата болнична дреха на Корольов и видя, че гърбът и коремът му са бинтовани. Отстрани бинтът беше изцапан със спечена кафява кора от засъхнала кръв.

Студени капки пот избиха по челото на Федя Полетаев. Той оправи куртката на Корольов и попита с пресипнал глас:

— Какво се е случило?

— Не знам — вдигна рамо Корольов. — Сигурно са ме рязали. Вътре всичко ми гори…

— Да нямаш възпалителен процес?

— Не знам — равнодушно отвърна болният.

— Какво се е случило с онзи Васин, когото държат в отделна килия? Кога е загубил паметта си?

— Не знам. Това са те… Ваганов го е повредил. Сигурен съм.

— Ясно! — каза Полетаев и изобрази на лицето си нещо като усмивка. Опита се поне мъничко да утеши Комисаря — Корольов.

— Ще ти предпиша антибиотици и всичко ще бъде наред. Ще дойде време да отидем с тебе и за риба. Обичаш ли да ловиш риба под леда?

— Не.

— А какво обичаш?

— Русия обичам… Бил съм и в Америка, и в Европа… навсякъде съм бил. Но винаги съм искал да се върна. Ето че се върнах… Ти нищо няма да направиш, той ще те унищожи… Не се завирай в чуждите работи — едва проговори Корольов.

— Е, ще видим кой кого ще унищожи. А кой според теб може да ме унищожи?

— Генералът. Той ми направи нови документи, но аз… аз тръгнах срещу него… Не прави моята грешка и не ми пречи да мия съдовете… — Корольов дълго изговаряше думите си и накрая прошепвайки поотделно почти всяка буква, отново отпусна ръце в легена и затърси друга чиния.

Полетаев внимателно потупа Корольов по рамото и без да обръща внимание, че гази из локвите, излезе от кухнята.

Той разбра, че е уплашен. Мускулите на корема рефлекторно трепереха, а страхът в гърдите му растеше с всяка минута.

Знаеше, че този Комисар, Юрий Корольов, не искаше да го плаши. Само искаше да го предупреди, че с генерала, а следователно и с главния лекар Кузмин, който е подчинен и приятел на Ваганов, шега не бива.