Тъмен завет [bg]

Док излезе при нея и ни заоглежда с килната настрани глава.

— Пречупи първо дребната. — Говореше сънено, почти отегчено. — Другите двама я защитават. Ще направят всичко да я предпазят, но тя ще те послуша само ако я нараниш.

— Хм — подхвана Приянка, — не знам кое училище за злодеи си завършила, но всеки знае, че даваш въздълго обяснение на гениалния си план, след като го осъществиш.

Първото момиче изсумтя, но като отвори уста, думите ѝ бяха заглушени от камбанен звън.

Децата около нас се разпръснаха и хукнаха към палатките зад гърбовете се. Наизскачаха и други и стремително се присъединиха към потока от тела, стичащ се към нещо, което не виждахме.

— Хайде, Къби — каза момичето със сънен глас, изчаквайки приятелката си. — Ще се справим с тях по-късно. Знаеш как се държат всички, когато те няма наоколо. Засега зарежи зайците да живуркат в страх.

— Кой ще се страхува от вас, ако му пращате предизвестие? — обади се Приянка.

Водачката — Къби — устиска още малко, преди да пъхне колчето обратно в ръкава си. Като размести плата, видях, че е вързала няколко ленти от китката до лакътя си, за да закрепя там оръжието.

— Най-добре послушай бавачката си — казах аз.

Камбаната замлъкна също толкова внезапно, колкото бе забила. Преди да тръгне след Док, Къби ме посочи предупредително.

Аз също посочих себе си.

— Какво? Да не искаш аз да ти стана бавачка?

— Двете сте притеснително добри в печеленето на врагове — рече Роман, докато гледахме как момичетата вървят по пътеката измежду палатките.

— Нали някак трябва да те забавляваме — отвърна Приянка. — Е, какво пропускаме тук?

Отправи въпроса си към мен — единствения експерт в областта на лагерите.

— Нямам представа. В нашия лагер пускаха сирените само за събуждане и…

А, ясно.

— Какво? — подкани ме Роман.

— Храненията.

В Каледония се хранехме на смени в столовата. Редяхме се на права, мълчалива опашка пред прозорчето на кухнята, където получавахме стиропорена чиния с кашеста храна. Дори да приключехме преди другите, не помръдвахме от местата си, докато не чуехме звънеца, след което отнасяхме чиниите и пластмасовите си чаши до боклукчийските кофи при изхода на столовата. Тези, на които се падаше седмичната смяна за чистене, оставаха да измият пода и да избършат масата под зорките очи на войниците от Специален отряд „Пси“. Всичко се случваше методично и дисциплинирано, като на военна операция.

Съвсем не като в тази преизподня.

— Какво става тук? — учуди се Приянка. — Халюцинирам ли? Или това е някакъв шантав сън?

В центъра на най-голямата група палатки имаше четири масивни капака в земята. Пристигнахме тъкмо навреме да видим как се отварят със замах, оплисквайки с кал лицата на струпаните около тях деца. От шахтите се издигнаха асансьорни платформи, натоварени със сандъци от онези с дажбените пакети на ООН. Същите, каквито раздаваха из градовете, след като поеха контрола над страната.