Престъпления с неочакван край. Том 1 [bg]

— И сте получила златна значка. Бързо сте станала детектив. — Хийт погледна към къщата. — Сама ли е живяла тук? Къде е баща ви?

— Мъртъв — спокойно отговори Бет Ан. — Тя го уби.

— Какво?

— Почакайте, докато прочетете заповедта за екстрадиране от Мичиган. Навремето, разбира се, никой не знаеше това. Заключението в първоначалния доклад на съдебния лекар беше нещастен случай. Преди няколко месеца обаче един затворник в Мичиган си призна, че ѝ помогнал. Майка ми разбрала, че баща ми задържа част от парите от съвместните им удари и издържа с тях любовницата си. Наела този тип да го убие и да направи така, че да изглежда като случайно удавяне.

— Съжалявам, детектив.

Бет Ан сви рамене.

— Винаги съм се питала дали бих могла да им простя. Спомням си веднъж, все още работех в отдела за наркотици в Детройт. Току-що бях приключила успешно операция на Сикс Майл. Конфискувах партида хероин. Пътувах към управлението, за да предам хероина в отдел „Улики“, когато видях, че се движа покрай гробището, където беше погребан баща ми. Отбих, отидох до гроба и се опитах да му простя. Но не можах. Разбрах, че никога няма да мога — нито на него, нито на майка ми. И тогава реших да напусна Мичиган.

— Майка ви омъжи ли се повторно?

— Хвана се със Селбит преди няколко години, но така и не се омъжи за него. Задържахте ли го вече?

— Не. Някъде наоколо е, но се укрива.

Бет Ан кимна към телефона.

— Майка ми се опита да използва телефона, когато пристигнах. Може би е искала да го предупреди. Ще проверя списъка с обажданията ѝ. Това може да ви насочи към него.

— Добра идея, детектив. Довечера ще взема заповед за задържане.

Бет Ан се загледа през дъжда към мястото, откъдето полицейската кола беше отвела майка ѝ преди няколко минути.

— Най-странното беше, че тя смяташе, че като се опитва да ме вкара в занаята, прави най-правилното нещо за мен. Тя си беше лоша по рождение — смяташе, че и аз трябва да бъда същата. Двамата с Дан са се родили лоши. Не можеха да проумеят как така съм се родила добра и защо не искам да се променя.

— Семейна ли сте? — попита Хийт.

— Съпругът ми е сержант в отдела за непълнолетни престъпници. — Бет Ан се усмихна. — И очакваме дете. Първото.

— Хей, това е чудесно.

— Смятам да работя до юни. После ще си взема неплатен отпуск за няколко години и ще се отдам на майчинството. — Тя почувства нужда да добави: „Защото децата са на първо място пред всичко останало“, но при тези обстоятелства не смяташе, че е необходимо да обяснява повече.

— Екипът за обработка на местопрестъпления ще отцепи мястото — каза Хийт. — Но ако искате да огледате наоколо, няма проблем. Може би има ваши снимки, които искате да вземете. Никой няма да възрази, ако вземете някоя и друга лична вещ.

Бет Ан почука с пръст по главата си.

— Тук имам повече спомени, отколкото ми трябват.