Мишената [bg]

Малко по-късно Роби излезе да се поразходи в задната част на имението. Времето беше хладно и той дръпна ципа на якето си, а след това спря пред леха с отдавна изсъхнали цветя, която скоро щеше да бъде прекопана.

Зад гърба му тихо се захлопна врата и той се обърна. Към него крачеше Клеър Кашън. Беше облечена с дълъг плетен пуловер и друг чифт тесни джинси, в джоба на които се очертаваше смартфон. Високите тънки токчета бяха заменени от широки ботуши, които бяха по-подходящи за мократа трева. Клеър държеше с две ръце голяма чаша с кафе.

— Разкош — каза тя и допря чашата до бузата си. — Нищо не може да се сравнява с чаша кафе в хладна вечер край морето.

— Обичаш кафе? — подхвърли Роби.

— Мама се сърди, когато прекалявам, но кафето ми помага да уча нощем. Сигурна съм, че в колежа ще бъде неразделна част от диетата ми. — Тя остави чашата си на масичката до някаква люлка и измъкна телефона. — Хей, имаш ли нещо против да се снимаш с мен? Искам да кача една наша снимка във Фейсбук.

— За съжаление, не мога — поклати глава Роби.

— Мама няма да има нищо против — увери го момичето. — Аз ще й обясня.

— Не е това. Естеството на работата ми за правителството забранява всякакви снимки.

— Добре — каза тя и прибра телефона. — Не знаех.

— Нито аз, нито агент Рийл имаме право да говорим за работата си — добави Роби.

Клеър седна на люлката и му помаха да седне до нея. Той неохотно се подчини. Тя посегна към чашата си и погледна към агента на Сикрет Сървис, който патрулираше наоколо.

— Не е много приятно да си вечно под въоръжена охрана.

— Но в замяна на това ще имаш какво да разказваш един ден. Президентите ни не са много, нито техните дъщери. Хората като теб се броят на пръсти.

— Предполагам — разсеяно кимна момичето. — Но в момента не ми е особено приятно. Отдавна ли познаваш агент Рийл?

— О, да. Едно време заедно ни обучаваха.

— Добра ли е?

— Ако не беше, нямаше да оцелее толкова години.

— По-добра от теб? — игриво подхвърли Клеър.

— В някои отношения е по-добра — сериозно отвърна той. — Няколко пъти ми е спасявала живота.

Закачливото изражение на Клеър се стопи и тя нервно отпи глътка кафе.

— Харесва ли ти в училище? — смени темата Роби.

— О, да. Имам много приятели. Повечето от тях са момичета, защото момчетата…