Черната роза
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анастасия Паскалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черната роза». Краткое содержание книги:
„ТЯ Е В БЕЗОПАСНОСТ“, прочете той и почувства, че огромен мехур на облекчение се спука някъде дълбоко в него.
НЕ Я ТЪРСЕТЕ. НЕ СПОМЕНАВАЙТЕ НИКЪДЕ ЗА ТОВА СЪОБЩЕНИЕ. ЩЕ БЪДЕТЕ ИЗВЕСТЕНИ КОГА ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ТЯ.
Това беше всичко.
Но това беше достатъчно за човека, който беше започнал да се страхува — не, да бъдем честни, Хобхауз си каза — да ВЯРВА, че Тес Лейтън наистина беше мъртва.
Тъмните очи на слугата се изпълниха със сълзи, които мълчаливо потекоха надолу по бузите му.
Така го намери Лети няколко минути по-късно, докато търсеше Едуар.
— Андрю? — извика тя. — Какво има? — очите й се разшириха, потъмнели от шока. — О, не — не може да бъде! Тя не е…
— Не, мила моя Лети — успя да отговори Хобхауз, възвръщайки си самообладанието достатъчно, за да започне бързо да бърше сълзите от очите си. — Точно обратното — той сгъна бележката и я пусна в джоба си. — Тя е добре, слава на Бога и скоро ще се върне в къщи.
Когато камериерката извика от изненада и щастие, Хобхауз хвана ръката й предупреждаващо.
— Но ти не трябва да казваш на никого. Остави нещата така, както ги измислихме — тя е отишла в Оксфорд, за да види господарят Ашли. Просто се моли младият нехранимайко, който й е брат да не дойде на нашия праг и всички да разберат, че лъжем — добави той мрачно.
Останала без дъх Лети можа само да кимне, твърде щастлива, за да мисли за всички други въпроси, които би могла да зададе.
Остро, настоятелно звънене се чу от звънеца в предния хол. Бързо Хобхауз прокара ръка през очите си, след това оправи яката си. С повдигнати високо рамене, с възстановен дух, той се отправи към вратата на кухнята.
Тогава се обърна фиксирайки Лети със строг поглед.
— Не казвай на камериера на Рейвънхърст също. Беше ми казано да не казвам на никой. Аз наруших тази заповед и ти казах, но никой друг не трябва да знае това, разбра ли?
Лети кимна, със съжаление ревизирайки плана си да изпрати бележка на обожателя си. Но нищо не можеше да я разстрои сега, не и когато беше изпълнена с чудесните новини.
В този момент във фоайето в тиха градска къща на „Уочбел Стрийт“, Пийл отваряше кремав илик.
Драги Пийл,
Работата продължава да ме задържа тук в Дувър. Срещи и още ужасни срещи, докато думите започнат да падат като проклет френски бараж. Изглежда ще остана тук за неопределено време. Тафт ще знае какво да прави със свръзките на Адмиралтейството.