Насила оженена
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Насила оженена». Краткое содержание книги:
Филип нямаше нужда от повторна покана, пръстите и устните му започнаха да обсипват с ласки всеки сантиметър от тялото й. Тя се изви към него, всяка пора нея оживя под нежния му допир. Той влезе в нея нежно и с любов, всяка фибра в нея запя, когато тя се отвори за него, както цветята се отварят за ярките слънчеви лъчи. Устата му се долепи до нейната жадно и властно, заглушавайки леките изхлипвания. Сладкото й ухание го обгърна със спомена за минали удоволствия, докато гордата му мъжественост се губеше в екстаз в омайните й дълбини. Скоро те отлетяха в един свят, в който желанието и насладата изместваха всичко останало. Филип се напрегна и задържайки кулминацията си, започна отново, когато усети, че Габи започна разтърсващото си изкачване към непостижимия връх. Едва тогава той започна своето пътуване и двамата се завъртяха във вихъра на вулкан, стотици пъти по-мощен от Мон Пеле.
Габи бавно излезе от опиянението и видя как Филип й се усмихва. Никога не бе виждала на устните му подобна усмивка.
— Развеселявам ли те, Филип? — запита тя игриво.
— Не мога да се нарадвам на чудото, което представляваш — отвърна той замечтано. — Твоят вкус, твоят мирис, усещането за теб са завинаги запечатани в мозъка ми.
— Сериозно ли говореше преди малко? Че искаш аз и Жан да дойдем с теб в Белфонтен?
— Никога не съм бил по-сериозен!
— Ами Амали? — запита Габи неловко.
— Амали не е вече в Белфонтен. — Гласът му я галеше нежно.
— Отказал си се завинаги от нея? — дойде невярващият й въпрос. — Къде е тя?
— Амали е… при друг. — В гласа му се долови ирония, която Габи не можа да определи.
— Но… но аз мислех, че ти си неин собственик!
— Вече не съм, малката ми.
— Продал си я? — На Габи й бе трудно да приеме дръзките думи на Филип.
— Нямах избор, след като разбрах какво ти е направила. Господи, Габи, защо не ми каза? Отдавна щях да я отпратя, ако знаех колко е коварна. Ритуалите вуду не са шега.
— Ако ти бях казала, това нямаше да има значение. Тогава ти ми беше много сърдит, беше убеден, че съм любовница на Марсел.
— Но също така разбрах защо си рискувала живота си и защо изгуби нашето дете в банановата горичка, докато си отивала при Марсел.
— Разбрал си?
— Да, Амали призна, че те е видяла на вратата да ни гледаш тогава, когато… когато се любих с нея. Съжалявам, Габи. Направих го, без да искам, без да съм го планирал, това се случи за пръв път, след като те доведох в Белфонтен. Не съм искал да взема Амали в онзи следобед. Трябва да ми простиш, точно както аз ти прощавам, че си станала любовница на Марсел, след като аз заминах с „Наветрен“. Можем да започнем отново двамата с тебе, да си създадем собствено семейство. Но няма защо да се тревожещ за Жан. Аз го чувствам много близък.
Думите му, които искаха да я успокоят, всъщност я нараниха жестоко, повече, отколкото ако я беше ударил.
— Но аз никога… не съм… — устата й пресъхна, дъхът й се събра като твърд възел в гърлото.
— Шт, скъпа. Между нас вече няма да има лъжи. Синът на Марсел ще бъде като мой собствен син. Не ти ли го доказах, като присъствах на раждането му?
— Жан е твой син, Филип — прошепна Габи със задавен глас. — Жан е твой син!
Настъпи ужасно дълго мълчание и Габи неспокойно помръдна в прегръдките на Филип, отделяйки се от него. Той я загледа втренчено, неспособен да проговори. Накрая изрече:
— Вярвай ми, Габи, Жан ще стане мой истински син. Нали току-що ти го обещах?
— Ще стане твой син! — ахна смутено Габи.
— Как да те убедя, че ще обичам твоя син и ще се отнасям добре с него?
— Ще го обичаш, ще се отнасяш добре към него, но няма да го признаеш, това ли искаш да ми кажеш!
— Искаш истината? Ще я имаш. Не мога да призная твоя син, скъпа. Все още твърде много се съмнявам.
— Той никога няма да наследи твоя любим Белфонтен, това ли се опитваш да ви кажеш?
— Не е ли достатъчно, че ще отгледам сина на друг мъж? Не ме карай да оставям Белфонтен на дете, чието бащинство е под съмнение. Нашият първороден син ще бъде наследник.
Филип не изчака отговора на Габи, устните му се долепиха до нейните, започна да я целува жадно, трепетно, но изведнъж миналото се изправи и застана пред тях като призрак, който търси успокоение.
Габи не можеше да каже нищо. Мечтите й да живее щастливо като съпруга на Филип лежаха разбити от недоверието и техните минали грешки. Усещайки, че у нея няма никаква страст, Филип прекъсна целувката и тревожно се вгледа в лицето й.
— Още веднъж те моля, Филип, не причинявай това на себе си. Не ме изоставяй, не изоставяй сина си — започна да го умолява Габи. — Жан не принадлежи на никой друг освен на тебе, защото не е имало друг мъж освен тебе.