Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Така д-р Мъри открил, че нищожното метално съдържание в отпадъчните руди може да бъде накарано да „расте“ чрез излагане на специфични енергии. Навсякъде в тези „отпадъци“ се срещало злато, сребро или платина, но под формата на отделни разпръснати „зърна“. Експериментът показал, че лъчите са в състояние да предизвикат „органичен“ растеж на малките кристали скъпоценен метал. Разработеният от д-р Мъри процес включвал и подлагане на отпадъчната руда на редица химични бани.
Многобройните му споменавания на „реагент“ и „обкръжение“ сочат, че тези „катализатори“ са най-важният елемент от целия процес. Гъстата, подобна на глина каша се изсипвала в големи форми във формата на дискове с различна дълбочина. Тези форми се подлагали на електронно бомбардиране върху изработен изцяло от дърво и гума конвейер. Получавали се значителни „интерференции“, ако в камерата се използвали пластмаси и метал (особено мед).
При първите експерименти подобните на каша смеси трябвало да се „състаряват“, което било един от основните елементи в процеса. По-късно Мъри открил, че чрез специални подобрения на катализиращите разтвори може да забърка кашите и да ги изложи направо на лъчите, без да се налага да ги „състарява“. Според него цената на разтворите не надхвърляла петдесет долара за 380 литра.
Така линейният ускорител с мощност 8 милиона електронволта бил в състояние да произвежда злато. Мъри обаче искал да подобри ефективността на метода отвъд всички очаквания. За целта се заел да изучи по-подробно трансмутацията в смесите. Когато открил, че бомбардиращите частици често не минават равномерно през образците, Мъри проектирал специална „резонансна камера“, която „вълнувала“ електронния поток и довеждала до необичайно високи резултати. Мъри се заел да изчисли стойността на трансмутацията, цената на полученото срещу разходите.
В рудните отпадъци, съдържащи първоначално около 0.18 унции злато на тон, добивът често достигал 100 унции злато и 225 унции сребро! От тези резултати Мъри изчислил, че количеството злато се увеличавало между 107 и 329 процента! След излагането на електронната бомбардировка, слабо радиоактивните метали трябвало да се „охладят“. За целта били облъчвани с гама-лъчи. „Третирането“ ги правело „неутрални“ и Мъри открил как да денатурира радиоактивната материя. Денатурираната руда била анализирана от специалисти и след като съдържанието на метали в нея било потвърдено, Мъри продължил да се занимава с производство на злато. По-късно насочил вниманието си върху проблема как да увеличи добива на уран чрез същия метод. Резултатите от тези експерименти са засекретени.
Твърди се, че по-късно Мъри изобретил малка система за получаване на големи количества гама-лъчи. Проектирана и работеща според параметри, в които се отразявали уникалните му познания върху лъчите и металите, системата била по-ефективна при получаването на злато. Производителността й далеч надхвърляла тази на тежките линейни ускорители, които били много по-скъпи и сложни за поддържане.
Д-р Мъри получавал мед и олово с изключително добри огнеупорни показатели. Оловото не можело да се стопи дори при температура 1000°С и било истинско чудо за всеки металург, запознал се с образците. Получената мед била толкова силна и издръжлива на топлина, че я използвал за изработването на високоскоростни двигатели. Една пазена в тайна сплав, получена по този начин, е в състояние да издържи на температура над 100 000°С, без да се разтопи.
Мистериозният минерал
Д-р Мъри продължил да изучава свързаните с шведския камък феномени, но си дал сметка, че заради множеството експерименти запасите му скоро щели да „отънеят“. Разделянето на процеса на много етапи в последните му няколко разработки изисквало използването на големи количества минерал. Мъри разбирал, че навлизането на методите му в промишлеността ще зависи от изкуствения синтез на кристала и затова подложил шведския камък на пълен анализ.
Д-р Мъри предполагал, че реалните „активни“ компоненти в минерала са само някои отделни химични съединения. Възможно било също така да съществуват и други компоненти, които на практика да ограничават или „блокират“ действието му. Синтетичният вариант би елиминирал тези несъвършенства и би повишил активността му. Така щели да се улавят и оползотворяват далеч по-големи количества енергия. На теория и най-малките приемници COSRAY биха могли да произвеждат гигавати електричество.