Недовършени предания
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Недовършени предания». Краткое содержание книги:
Казаното по-горе при анализа на Гландуин, че пристанището се наричало Лонд Даер, тоест „Голямото средно пристанище“, тъй като се намирало между Линдон на север и Пеларгир в устието на Андуин, навярно се отнася до период късно след нуменорската намеса във войната срещу Саурон в Ериадор; защото според „Разказ за годините“ Пеларгир е бил изграден не по-рано от 2350 г. на Втората епоха, след което станал основно пристанище на Верните Нуменорци.
Приложение Д
Имената на Келеборн и Галадриел
В един очерк за обичаите около даването на имена при Елдарите във Валинор е казано, че те имали по две „дадени имена“ (еси), като първото се давало при раждането от бащата; по смисъл или форма то обикновено напомняло собственото име на бащата, като по-късно (след израстването на детето) понякога се прибавяла приставка или окончание. Второто име се давало от майката — обикновено след време, но понякога още при раждането; и тия майчини имена имали голямо значение, понеже майките на Елдарите имали прозорливост за характера и склонностите на своите деца, а някои притежавали и пророческа дарба. Освен това всеки Елдар можел да се сдобие и с епесе („след-име“), не непременно дадено от близките, а най-често прозвище — обикновено в знак на почит и възхищение; и това епесе понякога се превръщало във всеобщо признато име, запазено в преданията и летописите (какъвто е например случаят с Ерейнион, наричан винаги със своето епесе Гил-галад).
По същия начин името Алатариел, което според по-късния вариант на тяхната история било дадено на Галадриел от Келеборн в Аман, представлява епесе (относно неговия произход виж обяснението за думата кал- в Приложението към „Силмарилион“) и тя решава да го използва в Средната земя, но преведено на Синдарински като Галадриел, вместо „бащиното“ си име Артанис или „майчиното“ Нервен.
Разбира се, едва в по-късния вариант Келеборн се появява не със Синдаринско, а с Върховноелфическо име — Телепорно. Твърди се, че всъщност то е Телерийско по форма; древният корен на елфическата дума „сребро“ е киелеп, преобразуван на келеб в Синдаринския език, телеп-, телпе в Телерийския и тиелеп-, тиелпе в Куенийския. Но в Куенийския език формата телпе се утвърдила чрез влиянието на Телерийския; защото Телерите ценели среброто повече от златото и майсторството им да обработват този метал било признато дори от Нолдорите. Затова за Бялото дърво на Валинор по-често се употребявало името Телперион, отколкото Тиелперион. (Името Алатариел също е Телерийско; Куенийската му форма е Алтариел.)
Според първоначалния замисъл името Келеборн е трябвало да означава „Сребърно дърво“; така са наричали и Дървото на Тол Ересеа („Силмарилион“, стр. 65). Близките му също са имали „дървесни“ имена (както виждаме в края на встъпителните бележки към тази глава): баща му Галадон, брат му Галатил и племенницата му Нимлот, носеща името на Бялото дърво от Нуменор. Но в късните филологически съчинения на баща ми значението „Сребърно дърво“ отпада; втората част на Келеборн (като лично име) произхожда от древното прилагателно орна — „висок, извисен“ — вместо от близкото до него съществително орне, тоест „дърво“. (Първоначално думата орне се е отнасяла само до прави и стройни дървета като брезите, а по-яките и разклонени дървета като дъбове и букове били наричани в древния език галада, което означава „голяма растителност“; но тази разлика не винаги се съблюдавала в Куенийския език и напълно изчезнала в Синдаринския, където всички дървета станали галад, а думата орн излязла от широка употреба и оцеляла само в балади, песни и множество имена на хора и дървета.) Фактът, че Келеборн е бил висок, се споменава при разглеждането на нуменорските мерки за дължина в Приложението към „Гибел сред Перуникови поля“.