Ловци на хора

Следата на побягналите животни водеше право като по опънат конец. Още след пет минути видях в далечината ездачите да стоят неподвижно един до друг. В тяхна близост се изтягаха двете свободни камили. Радостта на спътниците беше голяма, когато ме съгледаха. Офицерът ми викна още отдалеч:

— Слава на Аллах, че идваш! От пленяването ни до мига, в който се появи, не сме брали толкова страх, както през краткото време тук. Не знаехме дали ще победиш, и дали ще бъдем подирени тук. Ако не беше такъв случаят, трябваше окаяно да загинем.

— Виждате, че аз съм победителят — декларирах. — Но чак сега се сещам, и то май твърде късно, че съм забравил нещо важно. Преди да съм ви развързал, трябва да науча къде ви е имуществото, което сигурно са ви отнели.

— Всичко се намира на седлото и в чантата му на Селимовата камила, която коленичи там на земята. Оръжията са окачени на върха на седлото. Противниците всъщност искаха веднага да си поделят плячката, но не се споразумяха и решиха да извършат подялбата по-късно.

— Това е добре и ме радва, че нищо не сте загубили. Напротив, ние направихме плячка — тези оръжия, една добра камила, а при мъртвите камили сигурно ще се намерят и някои други неща. Сега да ви освободя, а после бързо ще се върнем на полесражението. Считам, че нехранимайковците са способни да се върнат тайно на мястото, за да си приберат вещите. Каквото имаме да си кажем, можем да го отложим за по-късно.

Двете камили бяха вързани глава до глава, а пленниците пристегнати към седлата. Развързах поводите, дадох на двамата оръжията им и после поехме обратно към арената на битката, водейки двете свободни камили.

Още не бяхме оставили половината път зад себе си, когато видях далеч пред нас четири движещи се точки. Това бяха ловците на роби, които, както бях предположил, искаха да се върнат. Забелязвайки ни, те се обърнаха и побягнаха бързо в североизточна посока. От това заключих, че възнамеряват да се отправят към Бир Мурат. Една от камилите, улучени от куршумите ми, бе все още жива. Избавих я с един револверен изстрел в окото. После прегледахме съдържанието на кобурите на седлата. Там имаше разни неща — безполезни за мен, ала за един асакери от голяма стойност. Най-важната плячка намерих при камилата на предводителя, а именно няколко големи свитъка, на които грижливо бяха отбелязани териториите на суданските племена, руслата на реките, месторазположението на много селища, керванските пътища, трасетата на ловците на роби и много още важни неща. Тези карти ги прибрах аз. Всичко друго щеше да бъде натоварено на плячкосаната камила, за да бъде поделено по-късно. Сега трябваше да чакаме Селим и имахме време да си изясним случилото се. Узнах, че виновник за нещастието действително бил бърборкото. Той трябвало да пази, но заспал. Другите двама, тъй като всеки от тях между залеза и изгрева на слънцето бил четири часа на стража, след Утринната молитва си легнали отново и внезапно били безцеремонно разбудени. Когато отворили очи, видели се, във властта на враговете. Двамата се отбранявали здравата, ала само на Бен Нил се удало да измъкне ножа си и да намушка един противник. Това възбудило яростта на ловците на роби и един от тях посъветвал да пречукат убиеца веднага. Другите обаче, сред които и предводителят, били на мнение, че трябвало да отложат отмъщението и да му се насладят докрай. След това трупът бил зарит с кратка молитва. Животните били напоени от кладенеца и ямата отново покрита. Сетне веднага потеглили.