Първата жертва
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Коцева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Първата жертва». Краткое содержание книги:
— Документирал съм всичко — протестира той, — всеки цент.
— Но това нищо не означава, след като не е било одобрено от Адам Талмъдж.
— Ами ако и Талмъдж е замесен? Как бих могъл да рискувам?
— Всичко сте изчислил, нали? Убивате хора, приемате подкупи и всичко това се надявате да го оправдаете — и добави, — какво очаквате, да изтрия записа заради вас? Да изтрия записа и да забравя за Мелиса?
— Тя се беше внедрила в операцията. Аз дори не знаех нищо за това, докато вие не го потвърдихте.
— Мен ли ще обвинявате? Копеле такова! — Тя се нахвърли върху него. Столът се подхлъзна и тя раздра с нокти лицето му. Потече кръв. Кугли я отблъсна, перна я през лицето и скочи на крака. Той сграбчи кабела, влизащ в телевизионния монитор, проследи накъде отива и започна да събаря апаратурата от лавиците, бясно вадейки касетите от тях и издърпвайки лентите им.
— Къде е тя? — ревеше той.
— Тя не съществува! — викна тя и това го смрази.
Той се обърна, очите му блестяха като на див звяр.
— Няма никаква касета! — каза тя.
— Искам я още сега! — Кугли извади пистолета си.
Протегнала ръце напред, за да го държи на разстояние, тя седна и се протегна към конзолата. Натисна с длан един квадратен бутон.
— Добре — каза тя, а гласът й отекна във високоговорителите над главата. Тя посочи към студиото.
Зашеметеният Брайън Кугли все още държеше пистолета си в ръка.
Изтощеният Лу Болд стоеше от другата страна на стъклото. Първо един, после още един униформен офицер излезе иззад черните завеси, с които бяха заобиколени стените на студиото. Всички държаха пистолети, насочени към Кугли.
Стиви каза:
— Касетата, която видяхте на кораба, беше празна. Болд им каза да я донесат. Идеята бе на психоложката Матюс. Тя каза, че вашето его ще ви накара да повярвате, че сте в състояние да ме убедите да унищожа записа.
— Действах под прикритие! — закрещя Кугли към стъклото. — Мога да го докажа!
— Къде е Мелиса? Какво сте направил с нея?
— Хвърли оръжието! — прозвуча гласът на Болд.
Стиви натисна друг бутон на конзолата.
— Записах посещението ви, Брайън. Цялото признание. Какво ще кажете за тази ирония? Най-вероятно ще си спечелите това, което Еми Мелиса ви беше обещала. — Тя пристъпи към него. — Къде, по дяволите, е тя?
Седемдесет и осма глава
— В бордея до летището — каза на Болд дълбок женски глас от другата страна на телефона. Беше му познат този глас, но не си направи труда да се сети чий е. Тя му даде адреса и добави: — Тя е в една стая на втория етаж. Не е в добра форма, но е жива. Това беше най-многото, което можах да направя. Съжалявам.
Болд и Макнийл взеха радиоколата за подкрепление. Пътят до летището обикновено отнемаше около двайсет минути. Те го взеха за дванайсет.
— И какво, тази жена просто се обади, и ви го каза? — учуди се Стиви.
— Точно така. — Болд се усети, че скърца със зъби и направи усилие да отпусне мускулите на долната си челюст.
— Без никакви обяснения?
— Тя е настояла да я оставят жива. Това е единственото обяснение.
— Смятате ли, че има такова силно влияние?
— Защо не? — отвърна той.
— И е чакала да хванем Кугли, за да ни каже?
— Ако не бяхме го хванали, тя нямаше да се обади. Тя не е ангел, тя е политик. Тя си купува бъдещето… и ще го получи.
— Но и Кугли можеше да използва Мелиса, за да поиска сделка. Наистина ли сте толкова глупав?
Болд каза:
— Зависи какво е останало от нея. Зависи колко знае Кугли. Пък и съдът може да не се отнесе с разбиране.
— Измъчвали ли са я?
— Много са искали да се сдобият със записа. Предполагам, че това я е задържало жива, докато се намеси нашата приятелка.
— Тези хора не са човешки същества.
— И те имат подобни виждания, но за други хора. Така започва всичко.
Стиви кимна.
— Поне е жива — пое си въздух тя.
Те минаха покрай квартали, в които всички къщи изглеждаха по един и същи начин, дори колите бяха едни и същи. Всичко беше еднакво. Болд излезе отегчен и притеснен.
— Ето още един чудесен пример за съвместната работа на медиите и силата на закона.
Тя се засмя:
— Добре де, печелите!
— Никой не печели — опроверга я той. — Никога. — Болд спря колата, патрулната кола зад него също спря.