Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Определено не е това, за което се надява другата жена, знае Аманда, затаява дъх и отправя негласна молитва Дженифър да се окаже достатъчно любопитна и да изслуша молбата му.
— Можеш ли да разбереш дали Хейли Молинс се е върнала в Англия? Сега сме в хотела и тя очевидно го е напуснала снощи. — Бен изчаква няколко секунди, после пуска телефона върху малката кръгла масичка помежду им. — Затвори ми.
Сервитьорът им донася кафето и пита дали ще желаят още нещо.
Бен се взира през страничния прозорец.
— Не, благодаря. Това е всичко — отговаря Аманда. — Съжалявам — казва на Бен.
— Не се безпокой. Имам още няколко връзки. В девет часа ще почна да им звъня.
— Имах предвид Дженифър.
Той свива рамене. И аз съжалявам, говори жеста му.
— Не беше нужно да й казваш, че си бил с мен.
— Не, трябваше. — Той отпива от кафето си. — Пък и тя в общи линии се беше досетила сама.
— Съжалявам — повтаря Аманда.
Въздухът наоколо натежава от тишината, изпълнена със съжаление.
— Все още се каниш да си тръгнеш, нали? — по-скоро заявява, отколкото пита той. Като всеки добър адвокат, вече знае отговора.
Какво направих, мисли си Аманда! Удовлетвори един свой каприз и сега всички са наранени до кръв.
— Веднага, щом това приключи. — Само това ли се сеща да каже? — Мисля, че така е най-добре.
Той кима и отново поглежда през прозореца.
— А снощи?
— Снощи беше…
— … нещо, което да махнем от себе си веднъж завинаги — продължава той.
По-скоро временна невменяемост, мисли си Аманда.
— Тя те обича, Бен — казва, мислейки си за Дженифър. — След няколко дни ще й се обадиш, ще й обясниш обстоятелствата…
Сякаш по даден знак, телефонът на Бен иззвънява — Ало?
— Добре, не ме питай защо правя това — Аманда чува Дженифър да казва.
Значи той може дори да не се наложи да чака няколко дни, мисли си тя и наблюдава как Бен слуша, очите му са съсредоточено присвити.
— Добре. Благодаря. Ще ти се обадя по-късно… Добре, да. Дочуване.
— Добре, да, какво?
— Явно вчера сме уплашили много Хейли. Получила е разрешение от полицията да се завърне в Англия.
— О, не.
— Всичко е наред. Имаме късмет. Не е могла да си намери билет за Англия по-рано от тази вечер.
— Все още е тук?
— На летище „Хилтън“.
— Да вървим.
33
Летище „Хилтън“ може да се опише с две думи: Хилтън и летище. Това в голяма степен ти дава всичко, което ти е нужно да знаеш за хотела, мисли си Аманда, докато двамата с Бен пресичат фоайето към асансьорите в дъното. Привлекателен във функционално отношение, в бежови и зелени краски, той е разположен недалеч от летището, по средата на цяла редица подобни хотели, обслужващи предимно бизнесмени, които нито имат време, нито склонност да разглеждат забележителности, или пък пътници в очакване на сутрешните си полети. Фоайето е пълно с жени в елегантни, шити по поръчка костюми, и мъже, мъкнещи тежки куфари, всички с вид на ужасно заети, мисли си Аманда и отстъпва настрани, за да даде възможност на току-що пристигналия асансьор да разтовари своите пътници.
— Ами ако я няма тук? — пита Аманда, докато Бен натиска бутона за третия етаж.
— Тук е.
На втория етаж асансьорът неочаквано спира, вратите се отварят и разкриват любовната прегръдка на една двойка, обградена от куфари. Двамата са така здраво вкопчени един в друг, че Аманда почти вижда езика на младия мъж, наврян в гърлото на половинката му. Тя дискретно се обръща настрани и се мъчи да не си припомня усещането от езика на Бен, когато нежно докосваше ъгълчетата на устата й само няколко часа по-рано. Поднася пръсти до устните си, отново чувства допира на Бен, но не може да прогони спомена. Само преди няколко часа той бе в нея. Сега стои на разумна дистанция и ръцете, които я прегръщаха, са отпуснати надолу.
Точно така и трябва да бъде.
Нима той очаква нещо друго?
А тя?
Аманда се покашля в шепа и двамата отсреща се пускат. Устата и брадичката на жената са зачервени от видимо наболата брада на мъжа.
— Младоженци сме — обяснява той и се хили глуповато, докато внася многобройните им чанти в асансьора. Лицето му има формата на обърнат триъгълник, черна къдрава коса пада върху плоско широко чело.