Липса на болка
- Автор: Виктор Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Липса на болка». Краткое содержание книги:
— Зле ли ти е Кари, или просто си разстроена?
Тя ме поглежда.
— Не, само разстроена, а банята винаги е била любимото ни място — нали така, Маги?
Той не е подготвен за това, чувства се като натрапник.
— А ти, Маги — пита той, верен на дълга си, — държиш ли се?
— Да — отвръщам, като плискам студена вода на лицето си. Кара все още стои в обятията му и изглежда някак си по-дребна, по-крехка.
— Мендел обади ли се в „Риджънси“? — пита тя и се измъква от прегръдката му.
— Той изглежда доста зле, затова се обадих аз. Казаха някой член от семейството да отиде и да уговори с тях подробностите. Искате ли аз да се заема с това?
И двете отговаряме едновременно.
— Не, ние ще отидем.
Стискам здраво ръце, за да не загубя съвсем контрол над движенията си. Внезапно се чувствам безсилна и толкова уморена, че бих спала непробудно пет години.
— Има нещо, което можеш да направиш — обръщам се към Стивън.
— Какво е то?
— Да се обадиш на татко и да му кажеш какво се е случило.
Зет ми е изненадан.
— Искаш да кажеш, че още никой не е сторил това и че той все още не знае?
Кара кимва.
— Бяхме много разстроени.
Стивън ми хвърля един поглед и поглажда замислено брадичката си.
— Значи наистина не сте го направили.
Като че ли е очаквал повече от мен.
— Не — отговарям аз, вече от вратата. — Мисля, че не ми е чак толкова симпатичен, че да му съобщавам приятни за него новини.
Кара се изсмива нервно.
— Тя нямаше предвид точно това.
Стивън не изглежда особено очарован, струва му се, че е изпуснал нещо, че е останал извън играта.
— Вярно ли е?
Продължавам пътя си.
— Ти си психиатърът, Стивън, ти трябва да кажеш.
С пастелносините си килими, с кристалните полилеи и репродукциите на картини от епохата на кралица Ана окачени в приемната, домът за траурни обреди „Риджънси“ прилича на всичко друго освен на това, за което е предназначен. Единственото, което напомня за траурните функции на дома, са тъжните физиономии на персонала и мрачната органова музика, проникваща иззад редицата затворени врати. Докато следваме надолу по стълбите русокосия си придружител, не усещаме никаква миризма на формалдехид, никаква следа от онези стаи в мазето, където се изцеждат и последните остатъци живот от скъпите покойници. Въпреки всичко е малко зловещо да си представяш какво има зад всяка една от затворените врати, край които минаваме, пресичайки постлани с дебели килими коридори. Най-после стигаме до просторен слънчев кабинет.
— Мога ли да ви изкажа моите най-искрени съболезнования — казва г-н Ланс, покланяйки се леко. — Коя от вас е опечалената?
Ако днес трябваше да се даде награда за най-глупав въпрос, този щеше да бъде победителят — без никакво съмнение. С подпухнало лице и подути от плач очи Кара изглежда така, сякаш току-що алигатори човекоядци са изяли пред нея целия й екипаж. А аз не мога да овладея хълцането си, започнало, откакто двама служители на „Риджънси“ дойдоха да пренесат тялото на мама с една ужасна черна носилка. Малките глътки въздух, които успявам да поема, са изхвърляни под формата на нервни оригвания.
— И двете — отвръщам.
— Моите искрени съболезнования — казва той, покланяйки се отново. — Покойната е майка ви. Разбира се. Вече виждам приликата. Естествено, искате да я изпратите по начин, достоен за елегантната жена, каквато е била.
Кара се отпуска на стола си с безразлично лице и заявява:
— Сестра ми ще се заеме с това.
„Благодаря за привилегията“ — мисля си, като се питам какво още трябва да изтърпя.
— Е, добре — казва г-н Ланс, навлажнявайки с език тънкия си пръст, преди да разгърне страниците на лъскавия каталог. — Ето някои от ковчезите със съответните им цени, а точно под тях е общата цена — тоест на балсамирането, стаята за нощта преди погребението, залата за церемонията, включително музиката, и, разбира се, трите лимузини, които ще откарат майка ви и най-близките роднини до гробището, като се плаща на миля; но когато разстоянието е повече от петдесет и пет мили, се плаща допълнително плюс таксите.
Усещам да ме обзема все по-силна неприязън, но като добре възпитана жена бързам да уверя г-н Ланс, че обясненията му са били за мен от голяма полза.
— Благодаря, всичко е напълно ясно.