Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
– Вероятно – развеселено отвръща Фабианели. – Имаме хора с всякакви религии: квакери, езичници, католици, мормони, мюсюлмани. Тъй че предполагам, има и сатанисти. И ако има, със сигурност танцуват голи около свещи, правят оргии и други неща, които по принцип правят сатанистите.
– И какво друго мислите, че правят?
Милиардерът свива рамене:
– Нямам ни най-малка представа. Смисълът на комуната е всеки да си намери своето кътче и да се изявява по какъвто иска начин. Аз имам свое място и не общувам почти с никого.
– Като заговорихме за вас, бихте ли ми казали каква е вашата религия?
– Ахааа. – Фабианели се замисля за момент. – Моята Света Троица са Пари, Изкуство и Секс, майоре. Не ме интересува кой бог ми ги дава, затова почитам всички божества. Сега свършихме ли с налудничавите въпроси?
Вито поклаща глава:
– Не, не сме свършили. Далеч сме от свършване. Синьор Фабианели, познавате ли човек на име Ларс Бейл?
Милиардерът се заглежда замислено в нищото. След малко отговаря:
– Не. Не мисля. – Пак поглежда Вито. – Защо? Кой е той?
– Американец. Доста известен при това. Сигурен ли сте, че не го познавате?
– Паметта ми не е безупречна, но съм сигурен, че не го познавам.
– Ето негова снимка. Изпратена от ФБР.
Марио бързо поклаща глава.
– Моля ви, погледнете я по-добре – настоява Вито. – Сигурен ли сте, че не го познавате и не знаете нищо за него?
Фабианели взема снимката и я поглежда.
– Не. Съжалявам, но не ми е познат.
– Тук има татуировка. Миниатюрна татуировка с формата на сълза под лявото око.
Марио забелязва татуировката.
– Важна ли е?
– Мера Тийл има абсолютно същата татуировка на същото място. Как ще го обясните?
Марио се изсмива:
– Няма защо да го обяснявам. Можете да я попитате. Вглеждали ли сте се внимателно в Мера? Тя е цялата в татуировки. Има стотици.
– Мислите ли, че има и други, които са еднакви с татуировките на сериен убиец сатанист, който чака изпълнението на смъртната си присъда?
– Майоре, не знам такива неща. – Фабианели за първи път показва признаци на изнервяне. – Можете да разпитате Мера, когато поискате. Сигурен съм, че ще бъде искрена с вас и ще даде отговори на всичките ви въпроси.
– Ще я разпитаме. Бъдете сигурен в това. – Вито подава на милиардера фотокопие от каталога на аукционната къща, което му даде Нунчо. – Това говори ли ви нещо?
– А трябва ли? – Марио дори не докосва листа. – Какво е това?
– Сребърен предмет от времето на етруските. Много ценен.
Милиардерът дори не поглежда фотокопието.
– Не. Не ми е познато.
– Сигурен ли сте? – настоява Вито.
Марио го поглежда подозрително:
– Майоре, започвате да ме отегчавате. Сигурен съм, че не съм виждал този предмет. Притежавам много произведения на изкуството. Много скулптури. Но съм модернист и познавам всяка вещ от колекцията си.
Вито посочва снимката и заявява:
– Вие сте собственик на това нещо.
Марио поклаща глава.
– Проследихме собствеността до една ваша компания на Каймановите острови. Платили сте повече от един милион долара за този предмет.
– Уверявам ви, че не съм го купувал – искрено изненадан заявява Фабианели.
– Имате ли компания, която се казва МФА – „Марио Фабианели артисти“?
Милиардерът отново поклаща глава:
– Не. Не знам за такава фирма. Кой я управлява?
Вито му подава още един лист.
– Вие и вашият адвокат синьор Анчелоти. Имената ви са изписани тук. – Изведнъж му хрумва нещо. – Между другото, къде е малкият ви ротвайлер?
Марио разглежда листа, преди да отговори:
– Не знам, майоре. Не съм виждал Дино Анчелоти от няколко дни. – Връща му документа. – Наистина не знам за такава фирма. Ако този документ е истински, не съм участвал в създаването ѝ.
Вито се обляга назад и поглежда подозрително милиардера.
– И не знаете къде е собственият ви адвокат?
Марио се засмива:
– Къде е главният ви прокурор в момента?
– На работа, вероятно е в кабинета си или в нечий чужд кабинет.
– Va bene. Дино вероятно също е на работа в нечий кабинет – може би в данъчното, може би в някоя банка. Не знам обаче в кой кабинет и къде, пък и не ме интересува. Имам много други интересни неща в живота, за да се занимавам с местонахождението на адвоката си.
– Може ли да ви накарам да му се обадите и да го попитате за собствеността на въпросната фирма и на предмета, който споменах?
Марио се усмихва: